Недостатъчният брой избирателни секции в Турция, както и намесата на застъпници на партии преди и по време на парламентарните избори, са сред основните нарушения, констатирани от Българския хелзинкски комитет (БХК) в становище, изпратено до Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Human Rights Watch и Amnesty International. "Нарушенията засегнаха диспропорционално една определена група български граждани – българските гласоподаватели в Република Турция, и сериозно ограничиха правото им да гласуват по време на парламентарните избори, проведени на 26 март 2017 г.", смятат от БХК.

Оттам отбелязват свиването на броя на избирателни секции до 35 за държави извън ЕС. И дават пример със ситуацията в Бурса. Там през 2014 г. е имало 37 секции, а на тези избори едва осем. 

"Това предизвика хаос, огромни опашки и напрежение у гласоподавателите и членовете на секционните избирателни комисии (СИК). Резултатът от това беше, че мнозина се отказваха от правото си на глас предвид нуждата да изчакват реда си в продължение на часове още от самото начало на изборния ден. БХК счита, че така поставеното ограничение от 35 секции в държави извън страните членки на ЕС е силно дискриминационно и основно насочено срещу българските избиратели, живеещи и упражняващи правото си да гласуват в Турция. Ефектът от това ограничение силно затрудни и на практика лиши част от избирателите от правата и задълженията им", смятат от БХК, който е имал наблюдател в града.

Според официалната информация, публикувана на уеб страницата на Централната избирателна комисия (ЦИК), на тези парламентарни избори общият брой гласували избиратели според положените подписи в избирателния списък в избирателните секции в Република Турция е 33 005 души. За сравнение, официалните данни от парламентарните избори, проведени на 5 октомври 2014 г., показват, че разкритите избирателни секции в турската държава са общо 136, а гласувалите лица според положените подписи в избирателния списък са 62 569 души, или почти двойно повече от гласоподавателите на настоящите избори, привеждат още данни от организацията.

От БХК отбелязват и друг проблем, свързан с гласуването в чужбина - ЦИК въведе допълнително ограничение на изборните права на българските граждани в чужбина, като даде указания декларациите да се попълват единствено в изборното помещение и да се подписват пред членовете на СИК при вписване в избирателния списък. В Изборния кодекс липсали подобни ограничения.

"Освен това изискването декларациите да бъдат попълвани лично по същество представлява дискриминационно изискване за наличието на ценз за грамотност, какъвто ценз не се изисква от никои от българските граждани, които гласуват в рамките на територията на страната. Всички тези допълнителни мерки, предприети от законодателя, ЦИК и СИК, в изборния ден засегнаха диспропорционално една определена група български граждани – гласоподавателите в Република Турция, и въведоха недопустими пречки пред възможността им да упражнят избирателните си права", смятат от организацията.

От БХК посочват и блокадите на границата преди изборите, както и информации в медиите, насочени срещу подаването на гласове от българските граждани в Турция. 

Заключението е, че става дума за целенасочена акция по ограничаването на "политическите права на цяла група граждани и лишаването им от възможността да изпълнят правото си и задължението си да гласуват".