"Няма да си дадем морето. Предстои най-големият градски къмпинг. Като не ни искат на морето, ще къмпираме на жълтите павета."

Думите са на председателя на Българско кемпер общество Йордан Ибришимов, а поводът - мракобесната (без преувеличение) наредба, готвена от властта, която уж трябва да регулира т.нар. диво къмпингуване, но на практика го прави невъзможно и го поставя извън закона.

Проектът, както Клуб Z писа, всъщност не е нов, а реанимира старата концепция на ГЕРБ и "Обединени патриоти" от кабинета "Борисов 3". Бе захвърлен изготвеният такъв от правителството на Николай Денков, който се считаше за консенсусен, и в чието писане и Българско кемпер общество също участва, и така за обществено обсъждане бе публикувана новата-стара наредба. Крайният срок за становища изтича утре, 31 юли. И по всичко личи предстои нов граждански протест - този път на любителите на природосъобразния туризъм.

Предложените от властта текстове вече събраха редица негативни становища от граждани и неправителствен сектор, тръгна и петиция, подписана до момента от около 1000 души. Основното искане е наредбата да бъде оттеглена и преработена изцяло, както и да не се фокусира само върху Черноморието, защото къмпиране има на териротията на цялата страна.

"България има потенциал за лидер в къмпинг туризма, но липсва визия и разбиране на естеството и нуждите на този вид туризъм!" - се казва в едно от становищата - на Българската асоциация за къмпингуване и караванинг.

"Започна бетонирането. Малко по-малко ни изтикаха, бетонираха Веселие, Каваци, Нестинарка, Оазис, Алепу, Арапя. Опаковано готово. Преди беше за всички, сега е само за някои. Морето вече не се чува заради баровете и дискотеките. Плажовете са покрити с еднакви чадъри в строги редици. Продадоха за по 20-30 години плажовете за жълти стотинки. Сега хората които не плащат, стоят като индианците в Америка - в резервати - в свободните зони от по 20 метра между платените строги редици.

В момента едни малки дребни жълтостотинкови душици искат да ни отнемат и малкото, което е останало. Едни хорица, които никога не са виждали палатка на живо, не са прекарали и една нощ на открито, не са забили и едно колче искат да пишат правила за къмпиране, искат да регулират, разбирай да забранят. Защото в момента се готви последния най-голям удар по хората обичащи туризма сред природата, палатките, кемперите, караваните. С наредбата която искат да прокарат, буквално ще прекратят всякакво къмпиране по морето" - обобщава и Ибришимов.

Много регулация, мижав интерес

Както Клуб Z многократно е писал, концепцията на държавата изначално е сбъркана, защото предлаганите правила за поставянето на палатки, кемпери и каравани касаят само Черноморието. Приема се, че къмпиране няма нито в планините, нито около язовирите и мн. др., което е далеч от действителността. А проблемите във вътрешността на страната са същите като тези на източния бряг.

Фокусът върху морето пада не само заради характерното за летния сезон къмпиране там, а основно заради една промяна в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), записана през 2016 г. - че редът за този тип туризъм ще бъде определен с наредба. И така, близо 10 години властта все пише наредба, но само за морето, докато гоненията на общините на палатките продължават (от тази година даже и с дронове...). Приема се, че щом няма регулация, значи къмпирането около брега е извън закона. 

Мъртвият текст в ЗУЧК бе наложен от тогавашната министърка на ГЕРБ Николина Ангелкова, на която всяко лято й се налагаше да се обяснява за гоненията на палаткаджиите заради строителните апетити във въпросните терени. Чак през 2021 г. ГЕРБ и партньорската й "Обединени патриоти" родиха "Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги".

Още с публикуването му текстът събра (меко казано) критики и само краят на мандата на правителството "Борисов 3", белязан с протести срещу кабинета, Иван Гешев и модела #КОЙ, го пъхна "във фризера". Там остана по време на политическата криза - докато при кабинета "Денков (без Габриел)" премиерът Николай Денков не издаде заповед за сформиране на междуведомствена работна група, която да изготви чисто нова наредба.

Служебният кабинет на Димитър Главчев (ГЕРБ) наследи работната група след "(раз)глобката", но вместо чисто новата наредба, която залагаше на уведомителния, а не на разрешителния режим с хилядите изисквания, тихомълком "рестартира" старата мракобесна такава, за да се появи тя днес за обществено обсъждане.

Последният да затвори вратата

Според новите-стари текстове на ГЕРБ няма никакво изискване (или поне поощрение) държава и местна власт да отредят парцели за целта.

Но какво трябва да направи частен собственик на терен, ако реши да го обособи като място за къмпиране? - Да подаде заявление до кмета, което трябва да съдържа всички налични данни за имота, скица от кадастъра, документ за собственост, "ситуационен план", изготвен в определен мащаб и от оторизирано лице, правила за ползване на мястото, становища от: органите за пожарен контрол, здравните власти и екоминистерството. Кметът може да откаже - ако реши, че някое от условията не е изпълнено. А ако иска - желаещият да обособи такъв терен - да обжалва. 

Наредбата указва и до 3-годишен срок за ползване на даден терен за тази цел, позовавайки се на това, че обособяването на местата за палатки, каравани или кемпери трябва да е временно (по ЗУЧК), както и на разпоредба от Закона за задълженията и договорите, според която лицата, които вършат само действия по обикновено управление, могат да сключват договор само за този срок. 

Определен е и срок за къмпирането - от 1 май до 30 септември. После мястото "хлопва кепенци".

Какво трябва да съдържа "ситуационният план"? - Граници на имота; вход-изход; зона за придвижване на леки автомобили, кемпери, каравани, мотопеди, мотоциклети, велосипеди; места за паркиране на превозни средства; места за разполагане на палатки, кемпери или каравани; места за разполагане на обектите по чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК (т.е. беседки, пейки, маси, заслони и пр.); места за разполагане на преносими химически тоалетни; места за разполагане на контейнери за отпадъци; места за палене на огън, при условие че няма забрана в нормативен акт за съответната територия. 

И още със задълженията на собственика на терена: Той може да осигури охрана, длъжен е обаче да осигури и химически тоалетни - по 1 брой за 30 души и поддръжката им от лицензиран оператор; почистването и окосяването на терена, както и пръскането с разрешени препарати; сметосъбиране (според местната наредба) и мн. др.

Срещу всичко това от ползвателите ще се събира такса.

Такса имаше и в консенсусния проект на наредба, но подходът там бе уведомителен режим, регламент за сметосъбирането и изготвяне на интерактивна карта с местата за къмпиране.

Или в обобщение: вероятността община или държава да обособи място за къмпингуване граничи с нулата, а ако това все пак иска да направи частно лице - то ще трябва да мине през дълга процедура, която трябва да се подновява явно на всеки три години, като дивото къмпиране е различно от къмпингуването в къмпинги, които се категоризират по смисъла на Закона за туризма и трябва да отговарят на редица условия.

Че държавата и общините нито искат, нито могат се доказва и от отговорите, които Министерството на регионалното развитие по времето на Денков получи от кметовете и областните управители по морето. От МРРБ изпратиха тогава запитване за потенциалните имоти, които общината може да обособи като места за диво къмпиране. Масово те се оказаха много далеч от ивицата, а някои кметове направо отвърнаха, че нямат такива. В т.ч. тези, на чиито територии попадат трите плажа за природосъобразен туризъм, предпочитани от къмпингарите - "Корал", "Иракли" и "Бяла-Карадере".