Не мога и не искам да бъда ничий адвокат - прав ли или не, в състояние съм само да си кажа какво мисля аз - искрено и лично. 

Ще посоча обаче, че в нашумелия спор за потомъка на Багряна, на волната сестра на вятъра, се изпуска главното - колко неволни и подневолни, с лекота привеждани във вид удобен за уволнение, са днес у нас чедата на администрацията. Обаче тези, които са в държавна или местна администрация и знаят какво е да си там, ще си замълчат. А останалите ще съдят по принцип, от общи (не непременно напълно погрешни) позиции.

Ще споделя тук следното:

1. Има много ясна и неоспорима тенденция с всяка измината година и с всяка следваща власт ръководителите на високите нива в администрацията и техните политически ментори, патрони, босове и назначители да стават все по-безпощадни, все по-брутални, все по-агресивни и все по-нетърпящи различно мнение и непослушание към подчинените си. Гнетът, който началниците оказват върху служителите, става непрекъснато по-жесток и по-безпринципен - за най-малкото нещо си измиват ръцете с подчинения и го уволняват без да им трепне окото.

2. Постоянно се окастрят, отнемат, обезсмислят и обезкървяват всякакви структури и възможности някой да се оплаче някому за нещо. Служителите в администрациите са все по-беззащитни, с тях може да се върши гавра от всякакъв род, те не могат никому да се оплачат от репресиите - дисциплинарни и морални, на които са подлагани, принудени са да търпят този ад на безправието, защото извън администрацията, в реалния живот адът на безпаричието е не по-малко, а може би вече и по-страшен.

3. С изхвърлянето на професионализма като критерий за започване на работа и още повече - за кариерно развитие, компетентността в администрациите пада, а най-вече това се отразява върху ръководните нива. Ръководителите са марионетки на своите ръководители, те - на своите политически "собственици"; те знаят и умеят все по-малко, защото за да бъдат назначени за ръководители се изискват коренно различни качества - лична и партийна вярност - към Личността и Партията, които го селектират; способности да се впишат в политическите мрежи на патрон-клиентната кръгова обвързаност, в строгата йерархия на хранителната верига, в алфа-омега реда на кълване и достъп до плячка; умения да изпълняват каквото им се нареди и желание да назначават който им бъде спуснат и "препоръчан"; капацитет да спомагат пари от еврофондове, държавни поръчки, административен рекет и корупция да текат в правилните посоки и точните банкови сметки. В тази обстановка на стремглаво спадащ и свободно падащ професионализъм не само всичко се крепи на малцината останали професионалисти, но те, изнемогвайки от работата, която влачат за останалите десетки незнаещи и неможещи, нямат време да изплитат свои защити, да се вписват в свои кръгове, да създават свои зависимости, чрез които да оцеляват в административния терор, ако и когато той върху тях бъде упражнен.

4. Огромната маса хора в администрациите са се примирили, кротуват, мълчат, готови са на всякакви компромиси в името на личното оцеляване и собствената си заплата, не искат да са горди и свободни, а да са с работно място и конкретни възложени задачи, затова всеки, който иска да промени нещо, да заяви позиция, да не се пречупи, да не бъде унижаван от началствата, незабавно и гарантирано остава сам, бива изоставен, оказва се в изкуствена засада, не намира никаква подкрепа в "колектива" и по този начин разбира с голямо закъснение, че ще бъде отстрелян по най-лесния начин, или си затрайва уплашен от надигащия се началнически гняв, изчаква по-добри времена, използва езопов език, търси политическа подкрепа и накрая ... става като всички останали.

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.