Докато поредните ентусиасти на „кримската пролет“ в Ялта събират подписи за издигане на паметник на цар Александър III в Ливадия, чувстващият духовно родство с резкия нрав на предпоследния руски император Владимир Путин попадна в най-сложната външнополитическа ситуация за целия период на управлението си.

Заповедта на Доналд Тръмп за ракетен удар по позицията на „приятеля Асад“ в сирийската провинция Идлиб постави лидера на Русия пред плашеща алтернатива. Или да се реши на открита конфронтация с най-мощната военна машина в света, или да признае своето поражение в дългата и хитра геополитическа игра, която трябваше да върне Русия на световната сцена като център на силата.

Описаната още в началото на XIX век от германския философ Георг Хегел ирония на историята е в това, че Путин няколко години със собствените си ръце грижливо подготвяше смъртоносния капан, в който падна сега.

Някои далновидни експерти от кремълското обкръжение от време на време боязливо се изказваха за опасностите, които дебнат Москва заради надеждите, които възлага на Тръмп още по време на предизборната кампания в САЩ.

Независимо от всички реверанси, които направи към Путин и серията гръмки изявления за „историческите права“ на Русия над редица региони в Източна Европа, включително и окупирания Крим, ексцентричният рижав милиардер се показа, като абсолютно непредсказуем щом влезе в Овалния кабинет.

Пропагандната индустрия на Кисельов (Дмитрий Кисельов, известен руски тв водещ, наричан неофициално шеф на прокремълската пропаганда - бел.ред.) трябваше спешно да коригира образа на Тръмп в очите на руснаците почти веднага след неговото избиране. Но пряк военен удар по основния съюзник на Кремъл в Близкия изток никой не очакваше.

Множеството версии, появили се след изстрелването на 59-те американски ракети „Томахоук“ по сирийската авиобаза „Шайрат“, включваха целия спектър от мнения – от стремително сближаване на президента на САЩ с китайския лидер Си Дзинпин в противовес на руското световно влияние (Тръмп издаде нареждането за ракетния удар точно по време на дипломатическата си вечеря с ръководителя на КНР) до традиционната конспирация в духа на триковете на всемогъщия вашингтонски естаблишмънт, като не бяха изключени и рептилите.

За първи път през седемте години на ужасната сирийска война, в която така или иначе се оказаха всички играчи с интереси в Близкия изток, Америка открито приложи военна сила срещу диктатурата на Асад. Трябва да си напълно извън световното медийно пространство, за да не разбереш, че това е ръкавица, хвърлена в лицето на Русия, без която (и това е абсолютно видно) върховенството на днешния режим в Дамаск отдавна би приключило. Официалното изявление на Тръмп пред медиите за бомбардировката прозвуча като ласкав призив за подчинение на силния: „Призовавам всички цивилизовани сили да се присъединят към САЩ в усилията им да се прекрати кръвопролитието в Сирия“. А сдържаният коментар на руския външен министър Сергей Лавров се ограничи само до констатацията на факта, че „ако съдим по всичко, сред загиналите няма наши военнослужещи“.

Ако Владимир Путин и неговото обкръжение не са готови да задълбочат конфронтацията си със Запада, чийто военен потенциал е несравнимо по-голям, единственото, което им остава е мълчаливо да преглътнат обидата, примирявайки се с ролята на ученици, склонни към дребни пакости. Или да се опитат да постигнат реванш в други области. Например продължавайки пълзящата експанзия на територията на Украйна. В полза на тази възможност говори рязкото увеличение на числеността на кадровите руски въоръжени сили – от 800 000 на почти 2 милиона души към лятото на 2017 г., за което скромно съобщава правителственият правен отдел.

Добре е да се знае, че запасите, натрупани по време на богатите на нефт и газ години в началото на века, към днешна дата са практически изчерпани. Руският финансов министър Улюкаев още миналата година заяви, че Федералният резервен фонд е изтощен до крайност, а това значи, че е дошло време да се премине към Фонда за национално благосъстояние, който е последният бастион на социално-икономическата стабилност на Русия.

В тази светлина внезапният ръст на руската армия до почти китайски показатели не може да се възприема по друг начин освен като игра вабанк. Войната ще заличи всичко.

Освен традиционната за руската политика ескалация на външна агресия, в арсенала на съществуващата система има и други способи за умиротворяване на недоволството в обществото. Само някой много мързелив не би обърнал внимание на това, че кървавият терористичен акт в петербургското метро стана след масовите антикорупционни протести. Безпрецедентната в историята на Русия стачка на шофьорите, грозяща да парализира цели сектори от икономиката, за разлика от предишните протести вече отправи политически искания за оставка на правителството.

Авантюризма, в който все по-дълбоко затъва ръководството на Русия от момента на окупацията на Крим и началото на войната в Донбас, не оставя никакво съмнение в истинността на стария лозунг на Алексей Навални: тези хора са готови да извършат всякакво престъпление, само и само никога да не узнаете колко са откраднали.

По всички закони на нумерологията 2017 г. ще бъде за Русия година на големи сътресения, както във външната, така и във вътрешната политика. За разлика от състрадателния Обама Доналд Тръмп е „президент на войната“, както подсказва популярното издание Politico. Светът е твърде тесен за двама Путиновци. А Русия, както се вижда, вече отеснява дори за един.

-----

* Максим Осадчук е политолог от Крим. Коментарът му е публикуван в „Крым.Реалии“, откъдето го препечатваме с незначителни съкращения. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.