Противниците на конституционните реформи в Турция, за които настоява президентът Реджеп Ердоган, се оказаха доста повече от очакваното. Този висок резултат безспорно е добра новина както за Турция, така и за региона. У нас скоро също имаше референдум, а изборите са почти ежедневие. Сравнението между резултатите у нас и край Босфора навежда на един не особено приятен въпрос - дали пък Турция, при всичките си недостатъци, не е по-демократична от нас? Дали пък хората там не ценят повече демокрацията, отколкото ние?

На референдума миналата неделя 49% от избирателите в Турция гласуваха против исканите от Ердоган промени, при всичките репресии от страна на държавната машина срещу каквото и да било инакомислие. Можем само да предполагаме какъв щеше да е резултатът от избори или референдум у нас, проведени в аналогична обстановка на задушаване на всяка опозиция. Но поне засега наличието на подобен режим у нас е само в миналото.

Със сигурност обаче знаем колко точно от избирателите в процъфтяващата ни демокрация гласуват категорично против олигархичния модел и настояват за реална, а не фасадна демокрация. Има-няма 300 хиляди, или 8%. Толкова събраха на последните избори партиите, които са категорични противници на този модел, известен като #кой. Същите тези партии настояват за реформи в съдебната система и радикални мерки срещу корупцията. Влиянието им обаче е минимално. Защото партиите, които подкрепят този модел и до голяма степен са негово политическо представителство имат общо 2 млн. и 800 хил. гласа на последните парламентарни избори. Това са близо 80% от действителните гласове.

Нивото на свободата на словото у нас е сходно с това на Турция. Ние сме на 113-то място, а Турция на 151-во според класацията на "Репортери без граници" за миналата година. Вярно, у нас държавната власт не уволнява главни редактори на медии заради една или друга статия. Но пък контролът, включително държавният, е толкова силен, че автоцензурата в медийната среда компенсира липсата на подобни показни уволнения.

Сравнението на ниво законодателство определено не е в наша полза. Според българския закон за референдумите националното допитване е валидно ако един от възможните отговори е събрал 50% плюс 1 гласа. Такова е изискването и в Турция. У нас обаче има още едно условие - в допитването да са участвали поне толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори. Подобен висок праг за валидност, нямащ нищо общо с демокрацията, в южната ни съседка не съществува.

В Турция най-интелигентната част от обществото е начело на опозицията срещу Ердоган. След последния референдум, свързан с избирателната система, голяма част от българската интелигенция застана на страната на политическата класа и обяви мажоритарния вот за едва ли не най-голямото зло, което може да се случи на българската демокрация. Мастити политолози, социолози и всякакви анализатори донесоха от 9 кладенеца вода само и само да докажат, че 12 хил. недостигащи гласа, за да бъде прескочен прагът за валидност (какъвто в Турция няма) са по-важни от 2,5 млн. бюлетини в подкрепа на мажоритарния вот.

Привържениците на "Брекзит" във Великобритания надделяха с минимална преднина, с колкото надделя и Ердоган. Никой на Острова обаче не си позволи дори да си помисли, че решението на референдума може и да не бъде изпълнено. В България, според резултата от референдума, над 70% от гласувалите и 35% от всички избиратели подкрепиха мажоритарния вот. И въпреки това мнозина изразиха съмнения дали парламентът трябва да се съобрази с изразената воля. Че не сме толкова демократична държава, колкото Великобритания би могло да бъде преглътнато. Но съмненията, че май отстъпваме и на Турция вече са доста обезпокоителни.

И още нещо. В Турция изборите се печелят от Ердоган. У нас изборите се печелят от Бойко Борисов. Този факт е ласкателен за Борисов, но не е особено добър показател за българската демокрация. Вярно, ГЕРБ загуби президентските избори. Но въпросът дали Борисов сам не пожела така да стане продължава да е актуален. Особено като се има предвид, че очевидно за ГЕРБ настоящата конфигурация в парламента като че ли е по-удобна.

По-важното е, че резултатът от президентските избори не бе особено ласкателен за демократичното чувство на българските избиратели. Защото да подкрепиш кандидат, издигнат от БСП, е всичко друго, но не и вот в полза на демокрацията. И някои от инициативите на новия президент, свързани с изборното законодателство, както и посредничеството на мастит бизнесмен от ръководството на "Позитано" 20 за среща между главния прокурор и друг бизнесмен и издател, на която държавното обвинение да сведе своите забележки, са поредните доказателства за това.

Вероятно твърдението, че Турция е по-демократична държава от нас е пресилено. Сигурно обаче е едно - гредата в нашето око е твърде голяма, за да критикуваме или иронизираме когото и да било.