Главният равин във Франция, Съветът на мюсюлманите и Представителството на протестантите вече го сториха. Те призоваха вярващите от трите религии да гласуват за Еманюел Макрон на втория тур от президентските избори. Според тях, партията на Марин льо Пен "Национален фронт" е националистическа, ксенофобска и сее омраза. С този призив те последваха примера на традиционните партии, които не искат да допуснат Марин льо Пен да дойде на власт. След дълго колебание дори крайно левият Жан-Люк Меланшон призова своите привърженици да не гласуват за дясната популистка. Макар че не успя да надмогне себе си и да призове привържениците си да гласуват за Макрон. Въпреки това голяма част от т.нар. "Републикански фронт" също е против това властта да вземат десните радикали. Само католиците правят изключение.

"Здравият разум" срещу Макрон

Групата политически католици, която възникна от демонстрациите във Франция срещу гей-браковете, нарича себе си "Sens Commun" или "Здрав разум". Членовете на тази група се застъпват за традиционните семейни ценности, изповядват изключително консервативен католицизъм и се изявяват като противници на либералното общество. Те подкрепят с всички сили Франсоа Фийон, който подтикнат от тази група, направи силен завой надясно по време на изборната борба. Въпреки това консервативният кандидат не се класира за втория тур. Ето че сега "Sens Commun" застава на страната на Марин льо Пен. Не пряко, но все пак тези католици се обявяват против Еманюел Макрон, защото той уж не бил "за семейството". Къде ли в скaлата на техните католически семейни ценности попада кланът льо Пен, с неговите разводи и интриги? Да не би тези неокатолици всъщност да флиртуват с една дяснорадикална политика с автократични черти, чиито претенции за цялата власт чертаят пътя към фашизъм?

Къде са френските епископи?

През 2002 година, когато Жан-Мари льо Пен се изправи срещу Жак Ширак на президентските избори, католическите епископи публикуваха пламенен апел, в който се казваше следното: "Християни, ние не подкрепяме лъжите на кандидата на маргинализирането, презрението и омразата, защото той използва Евангелието за собствени цели. Проектът на "Национален фронт" няма нищо общо с християнското послание за любов и надежда".

Нима нещо се е променило през 2017 година? Вярват ли католическите епископи в "детоксикацията" на партията чрез Марин льо Пен? Вярват ли в "нежните трели" на дъщерята льо Пен, че наличието на малко десен радикализъм не било чак толкова лошо? Марин льо Пен се застъпва за едно общество на хипернационализма, което отрича другите мнения, другите форми на живот, другото потекло и предава цялата власт в ръцете на партията "Национален фронт". В Германия знаем докъде води това. Наричаше се националсоциализъм и всеки германец знае какви бяха последиците от него. Навремето католическата църква не надигна глас и влезе в сътрудничество с фашистите, с няколко героични изключения. Тя не се опита да предотврати преследването на политическите противници и геноцида. Този позор за църквата остава завинаги. Нима френските епископи искат историята да се повтори? Нека незабавно да им изпратим един пакет с учебници по история! Те имат още десет дена, за да се поучат от уроците на миналото.

Текстът е от Дойче веле.