Ден след хладната среща с канцлерката Ангела Меркел руският президент прие в лятната си резиденция в Сочи гост, на когото може да се радва далеч повече. Владимир Путин не чу критики от турския президент Реджеп Тайип Ердоган по преследването на хомосексуалисти в Чечня, за арести на мирни демонстранти или мачкане на опозицията в Русия.

От своя страна Путин няма нищо против разграждането на правовата държава в Турция. Още в началото на срещата той поздравява Ердоган с резултата от референдума.

Конфликтът между двамата автократи след свалянето на руски боен самолет на турско-сирийската граница през 2015 г. беше така бързо потушен, както и се зароди. Опитът за преврат в Турция през лятото на 2016 г. и последвалите твърди действия на Ердоган го сближиха с Путин. Турция е на път да се превърне в авторитарна държава по продобие на тези от Централна Азия.

Това е по вкуса на руския президент, който се обявавя за “суверенна демокрация” – формално запазване на демократичните институции, които в действителност са напълно парализирани. Колкото по-яростна става критиката на ЕС към Турция, толкова по-сърдечно Ердоган ще бъде приеман в Русия. От години Путин се опитва да обясни на ЕС, че не възнамерява да говори за ценности и демокрация, а за неотклонни интереси. С Ердоган го постига. И на лична основа отношенията им са добри. Срещата в Сочи е петата след постигнатото през август 2016 г. помирение.

Разнобой по конфликта в Сирия

Въпреки всичко е вън от съмнение, че в много области интересите на Русия и Турция се разминават. Това стана ясно точно по най-важната обсъждана в Сочи тема – конфликта в Сирия.

Турция подкрепя опозиционните групировки, докато Русия е твърдо на страната на диктатора Башар Асад. След атаката с отровен газ в Хан Шейхун Ердоган категорично обвини Асад. И в Сочи той говори за страданията на сирийски деца, убити с химическо оръжие: “Този варварски акт не бива да остава безнаказан!”

В Сочи Ердоган и Путин предложиха в Сирия да се създадат зони за сигурност. И американската администрация подкрепя тази идея, заяви Путин. Той вече обсъдил темата с президента на САЩ Доналд Тръмп, но не посочи конкретни райони.

На теория подобно предложение може да звучи добре, но на практика е трудно осъществимо.

Заедно с Иран Русия и Турция вече бяха договорили примирие в Сирия, но то не се спазва. При продължаването на преговорите в столицата на Казахстан Астана една от темите ще е предложението за изграждане на зони за сигурност. Поредният рунд започна в сряда, но с провал. Бунтовниците отказаха участие в знак на протест срещу нападенията на правителствените сили. Асад пък изобщо не е заинтересован от преговори и от намиране на мирно решение, което би означавало неговия заник. Ето защо заедно с Иран той залага на военно решение. Русия не иска да се откаже от подкрепата си за Асад, но изглежда не е в състояние да го направлява и да го убеди да спазва примирието.

Русия се сближава с кюрдите

И в Северна Сирия Русия и Турция имат различни интереси. В Сочи Ердоган сложи кюрдските милиции от YPG редом до терористичната организация Ал Каида и “Даеш”. Всички те били терористи, Турция не правела разлика между тези групировки.

Напоследък обаче Русия изгради отношения със сирийските кюрди. Техен представител оповести през март т. г., че руските военни възнамеряват да изградят учебен център за бойците от YPG в провинция Африн. Министерството на отбраната в Москва заяви, че не ставало въпрос за нова руска военна база.

В турските медии и социални мрежи обаче непрестанно се появяват снимки от бойци на YPG редом с руски военни.

Една по-обнадеждаваща тема за Ердоган и Путин са икономическите отношения. Русия обаче продължава да отказва вдигане на забраната за внос на турски домати, не било от интерес на местните производители. Не са премахнати и визите за турски граждани.

Напредвало обаче строителството на АЕЦ Акую, Русия инвестирала в проекта 22 миллиарда долара, похвали се Путин. А и една трета от руснаците, които прекарали почивката си около първомайските празници зад граница, предпочели Турция.

...

Юлия Смирнова е кореспондентка в Москва на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме публикацията й с незначителни съкращения. Преводът е на Клуб Z.