В неделя Франция ще гласува на втория тур. Повечето наблюдатели очакват Еманюел Макрон да победи Марин льо Пен – моля ви, нека спрем да удостояваме това нещо с внимание, като го наричаме „популизъм“. Здравият разум ми казва, че победа на Льо Пен ще бъде бедствие и за Европа, и за света.

Също така мисля, че би следвало да си зададем няколко въпроса за това, което се случва. Първо, как нещата стигнаха дотук? Второ, дали загубата на Льо Пен няма да е само кратка глътка въздух на фона на продължаващата европейска криза?

Малко предистория – като всеки от тази страна на океана, не мога да не гледам на Франция и в контекста на Тръмп. Но е важно да се разбере, че паралелите между френската и американската политика съществуват, въпреки големите разлики в икономическите и социалните условия.

За начало, докато Франция е непрекъснато обвинявана, че щедрата социална държава води до разрушителни резултати, всъщност това е една доста успешна икономика. Вярвате или не, хората в активна възраст (25 – 54) във Франция имат много повече шанс да намерят добра работа в сравнение с хората в Америка.

Освен това, те са и почти толкова производителни. Вярно е, че цялото производство на Франция е с около една четвърт по-ниско на глава от населението от американското – но това е най-вече защото те имат повече отпуски и се пенсионират по-рано, което очевидно не са страшни неща.

И докато Франция, както почти всички други, страда от постепенно намаляване на работните места в производството, страната никога не е изпитвала нещо подобно на „Китайски шок“, който удари заетостта в САЩ след 2000 година.

Междувременно обаче, на фона на тази „нито-огромна-нито-лоша“ икономика, Франция предлага мрежа за социална защита, която надхвърля най-смелите мечти на левите в САЩ – гарантирано висококачествено здравеопазване за всички, добре платено майчинство за родителите, достъпни детски градини и много други.

Накрая, но не на последно място, Франция не преживява нищо, което може да се сравни със социалния трус, който засяга голяма част от белите в Америка. Да, Франция има големи социални проблеми – кой няма? Но данните не показват някакво покачване на случаите на „смърт от отчаяние“ - наркотици, алкохол, самоубийства – каквото се наблюдава в работническите бели квартали на Америка.

Накратко, Франция изобщо не е утопична държава, но по всички стандарти тя предлага на гражданите си доста приличен живот. Тогава защо толкова много хора искат да гласуват за – нека не използваме евфемизми – една расистка и екстремистка?

Има, без съмнение, различни причини, особено безпокойството от мюсюлманите имигранти. Но изглежда, че гласовете за Льо Пен отчасти ще бъдат и протестни гласове срещу овластените, недосегаеми чиновници, които ръководят Европейския съюз. И това възприятие донякъде е вярно.

Тези, които следихме как европейските институции реагират на дълговата криза, която започна от Гърция и се разпространи в голяма част от Европа, бяхме шокирани от комбинацията между безсърдечност и арогантност, които преобладаваха през цялото време.

Въпреки че Брюксел и Берлин грешаха отново и отново икономически, въпреки че наложените от тях икономии бяха точно толкова катастрофални, колкото предупреждаваха критиците, те продължиха да действат все едно знаят всички отговори и все едно че страданието днес е необходимо наказание за минали грехове.

Политическото обяснение е, че еврократите се държаха така, защото е лесно да тормозиш малките държави, които се страхуват да не бъдат отрязани от еврофинансиране и затова не се противопоставят на неразумните искания. Но елитът на Европа ще направи огромна грешка, ако си мисли, че може да се държи така и с по-големи играчи.

А вече се появиха подобни подмятания в преговорите между Европейския съюз и Великобритания.

Искаше ми се британците да не бяха гласували за Брекзит, който ще отслаби Европа и ще направи страната им по-бедна. Но европейските чиновници звучат все повече като отхвърлена съпруга, решена да измъкне колкото се може повече от развода. А това просто е лудост. Независимо дали й харесва или не, Европа ще трябва да свикне с напускането на Великобритания, а заплахи като към Гърция не вършат работа срещу голяма, богата и горда страна като Обединеното кралство.

Което ме връща обратно към френските избори. Трябва да сме ужасени от възможността Льо Пен да победи. Но също така трябва да се тревожим, че след победата на Макрон Брюксел и Берлин ще си повярват, че Брекзит е някакво временно отклонение и че европейските избиратели винаги могат да бъдат изнудвани да приемат всичко, което техните лидери им поднесат.

Така че, нека сме ясни – дори и най-лошото да бъде избегнато в неделя във Франция, елитът на Европа има много малко време, за да се поправи.

...

Коментарът на нобеловия лауреат Пол Кругман е от "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.