Ангела Меркел или "лидерът на свободния свят" - както тя сега е известна - не чака дълго, след като видя гърба на Доналд Тръмп, за да изясни, че нещата са се променили. Пред партийно събрание от 2500 души в Мюнхен, където стартира кампанията за преизбирането си, тя обяви, че ЕС трябва да е подготвен вече да се грижи сам за себе си, че повече не може да разчита на САЩ и на Великобритания. "Времената, в които ние можехме напълно да разчитаме на другите, са в известен смисъл приключили... Усетих това през последните няколко дни. Ние, европейците, трябва да вземем съдбата си в собствените си ръце."

Това е истински драматично изявление от лидер, който не драматизира. Тя няма да държи ръката на Тръмп в близко време. Той може и да е облекчен да чуе това, но подценяването на Меркел като старомоден физик често ѝ е позволявало да затегне възела около егоистични мъже лидери.

Твърдеше се, че е съвпадение, че тя се срещна с Барак Обама същия ден, в който се видя и с Тръмп. Да създаде приятелство с Обама ѝ отне известно време. Тя очевидно не харесваше атмосферата около него при първия му мандат и искаше отношения, в които повече се говори. Получи ги. 

Поведението ѝ по време на срещата на Г-7, нейното държавническо държание, способността й да договаря сделки и да създава приятелства, спокойствието ѝ бяха по-впечатляващи отвсякога. Все по-често чувам хора да казват, че я харесват. Дори и хората вляво я уважават, въпреки че тя е центрист. Докато Тръмп се влачеше из Европа, като безочливо демонстрираше своето непознаване на други езици, култури и дори липсата на елементарни маниери, Меркел беше във вихъра си. Докато той креташе оттзад с количка за голф, тъй като му липсва желанието да върви където и да е, тя се разхождаше заедно с останалите лидери.

Всяко гифче на Тръмп го показва как несръчно се движи, как се бута арогантно или как Мелания го отблъсква. От друга страна, гифовете на Меркел са удоволствие - озадаченото ѝ изражение, когато трябва да се занимава с него, веселите пламъчета в очите, лекото свиване на раменете. Тя е на върха на своята игра - игра, която той няма идея как се играе.

Владимир Путин знаеше, че тя се страхува от кучета, затова ѝ доведе лабрадор, когато я посрещаше през 2007 г. Тя не се уплаши, по-късно отбеляза: "Разбирам защо той направи това - за да докаже, че е мъж...Той се страхува от собствената си слабост." Не е чудно, че Еманюел Макрон предприе тази чудесна маневра през миналата седмица, като тръгна право към Тръмп и после поздрави първо Меркел.

Разбира се, не всеки я харесва. Ирландците, португалците, гърците, испанците и италианците почувстваха силата на нейното настояване за сурови рестрикции като част от цената на членството в ЕС. По едно време протестиращите в Гърция я изобразяваха с мустака на Хитлер. Нейната експанзионистична политика, чрез която всяка страна трябва да се опитва да бъде толкова богата като Германия, струваше скъпо на държави, които тя смяташе за фискално безотговорни. Критиците ѝ в Германия казват, че тя е постигнала нещо като "парализиращо съгласие". Те се оплакват от количеството поръчани от нея изследвания на общественото мнение, както и от методичния ѝ научен подход към политиката.

Но това всъщност обяснява защо Мути се смята за толкова добра в справянето с кризисни ситуации. Сценичните ефекти не я интересуват, но тя има визия, морал, това е нейната същност, което й позволява да прокара политика за приемане на бежанци - нещо, за което трябва характер.

На въпрос дали е феминистка, седналата до нея Иванка веднага вдига ръка, за да каже, че е. А Меркел, която е направила толкова много неща за жените, се поколебава и след това отговаря: "Ако мислите, че съм, отидете и гласувайте за това." Приятелите ѝ казват, че тя винаги е смятала, че е еманципирана заради научната си работа, както и заради това, че е израсла в Източна Германия, където е било нормално за жените да работят. Нейният съпруг, професорът по теоретична химия Йоахим Зауер, не се нуждае от охрана. Те водят един небляскав живот. Снимките на Меркел, която похапва чипс, ликува на футбол, пие бира, не са нагласени. Това прави тя - въпреки че вече не пуши и не си гризе ноктите до кръв, както е правила като по-млада. Всичко това, добавено към нейната различност, която ѝ помага да си издигне в партията.

И ето къде е сега - за разлика от нашата премиерка тя може да се противопостави на Тръмп директно и да каже, че Америка не е приятел на Европа.

Каква необикновена жена. Няма проблеми, има само "задачи", които трябва да бъдат решени, казва тя, докато сяда и бързо пише по време на срещи. Отказва да се приеме като жена лидер, предпочита да мисли за себе си като част от тежката политическа артилерия.
Все повече е класа сама по себе си и докато човек я наблюдава, се оформя една мисъл: така изглежда някой, който е силен и стабилен.

Коментарът е публикуван в "Гардиън". Сюзън Мур е колумнист във вестника.