За Ивайло Дичев и за други пишещи в DW множество прояви на афинитет към фолклорни или народни български традиции не са нищо друго освен проява на провинциализъм, тесногръдие и простотия. Нека припомним само оскърбеното удивление, че на Богоявление може да се скача за кръста в студената вода. Сега темата е леката аристократична погнуса от масовизираната практика за носене на национални носии. Не мисля, че Дичев и DW са някакво изключение от целокупната практика на ляволибералния "постмодерен" подход към света.

Този светоглед е изключително ласкав и отворен към практикуването на всякакви разновидности и дори подобия на традиция и култура от всяко кътче на света с единственото условие това да не е собствената традиция и собствената култура. Мултикултурността е богатство - независимо дали манифестира кръвожаден племенен танц, екзотична кухня от Борнео или изискан субкултурен култ в баровските региони на Първия свят. Но традиционната култура на заварените местни deplorables - българска за българските либерали, американска за американските либерали, може да бъде признак само за тъпотия и ограниченост.

Никой не оспорва правото на Ивайло, на Сашо или на когото и да било другиго да изповядват тази - по мое скромно мнение уязвима - версия на високомерен космополитизъм. Но ако те биха желали освен либерали да останат и поне донякъде демократи, ще се наложи да си дадат сметка, че освен техните ценности има и други ценности, които имат право на съществуване. Според тях може да е просташко да се яде тиква или да се носят потури, но тези хора, които го практикуват, имат същите права да изразяват ценностните си предпочитания, каквито имат и haute couture либералите.

Абитуриентките, които харесват българските шевици като орнаменти на своите празнични рокли, имат същото право да ги избират, каквото имат и чалга простакесите, отишли с голи задници на абитуриентския си бал, или момичетата, избрали по-строги класически европейски стилове на облекло. Ако Ивайло и DW признаят това право на другите - независимо от това какво си мислят за практикуването на ценности, каквитo не приемат, ще трябва да си спомнят, че просвещенските лидери в ранната епоха на модерния свят създадоха либералната демокрация като система за мирно съвместно съществуване на хора с рзлични ценности и интереси в едно общество. Тази особеност на демократичната система май често се забравя от съвременната елитарна църква на latter days liberals...

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията.