18 души са обвиняеми в големия над 12 000 страници обвинителен акт по КТБ. Сред тях са Цветан Василев, бившият подуправител на БНБ Цветан Гунев и други лица от кръга около банкера, който все още е в Сърбия.

Прокуратурата разпространи 155 страници прессъобщение, в което в повествователна форма се разказва за "Моделът КТБ" (пълният член е на авторите, б.р.).

Над 5000 страници са предявените обвинения на всяко от 18-те обвинени лица, разпитани са повече от 400 свидетели. Изготвени са над 90 експертизи от 27 вещи лица. Обемът на събрания  доказателствен материал, заедно с веществените доказателства и приложенията, надхвърля 1360 тома, пише прокуратурата.

"В това изложение са описани същността, зараждането и формирането на модела, лицата, осъществили и подпомогнали функционирането му и щетите, настъпили като резултат от действията им", започва докуентът.

Фамилни имена като Пеевски и Кръстева въобще ги няма вътре...

Цялата схема е била обединена под името "Фирмата" - казва прократурата, заимствайки от Джон Гришам. За да не остане неясно кой е виновен:

"Моделът КТБ е авторитарно отношение и управление, при което служителите трябва да се подчиняват безпрекословно."

Цветан Василев е искал да влезе в политиката, става ясно още - а парите на вложителите са отишли за задоволяване на "жизнените" му потребности и желания.

"Обвиняемият Цветан Василев необезпокояван, безконтролен и безнадзорен, се разпорежда, като със свои, със средствата на Банката, които обаче не са негови, а на вложителите и депозантите", творят картина от думи държавните обвинители.

Ексбанкерът е обвинен за общо 146 престъпления, основното от които е, че е създал и ръководил организирана престъпна група, отговорна за присвояване на 2.559 млрд. лв. плюс допълнително присвояване на 205.9 млн. лв. от касата на банката (т.нар "касова липса").

Прокурорите - на моменти в разказвателен стил, а на места - помагайки си с реквизитите, които трябва да съдържа обвинетелен акт, описват картината каквато е била според тях.

В документа е описана цялата версия на обвинението за функционирането на "модела КТБ" - започва се от зараждането на бизнеса на Цветан Василев още през 1994 г., описва се цялата схема от "кухи фирми", чрез които е функционирал, финансирането на политическия проект на Николай Бареков и определени телевизии, ролята на "Банков надзор" в БНБ и на одиторската компания KPMG. Имена на други политици извън Бареков липсват. 

Четивото си струва най-вече с нововъведенията, които предлага в правото и това - как да се презентират на "народен език" написани обвинителни актове.

Още в началото става ясно най-важното: 

„Така описаните престъпления са причината. Всички останали корупционни или недобри практики, престъпления и/или нарушения са пряко следствие от тази причина (вкл. и деянията, придобили гражданственост като „кражба на активи от КТБ“). Те обаче не са и няма как да бъдат предмет (дори и само поради огромния мащаб на извършваната противоправна дейност) на обвинителния акт. 

Тоест прокуратурата няма намерение да се занимае с фактическото разграбване на фалиралата банка. 

"Или другояче казано, „Моделът КТБ“ има множество негативни проекции, като предмет на обвинителния акт са само и единствено най-основните от тях", уточняват от държавното обвинение. 

Разграбените предприятия и публични средства очевидно са второстепенни. 

Нататък вече се стига до аналогии с убийства във връзка с решението да не се прекрати първоначално повдигнатите обвинения по чл. 219 от НК:

"Проф. Маргарита Чинова дава пример с престъплението убийство – ако то е квалифицирано убийство, то остава същото, независимо дали ще са налице един или повече квалифициращи признака. То си остава от същия вид – убийство. В рамките на първоначалното фактическо обвинение подсъдимият може да бъде осъден за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без извършване на процесуални действия по чл. 287 от НПК – изменение на обвинението от прокурора".

"Личното участие на обвиняемия в наказателния процес безспорно е негово право, което обаче не следва да бъде реализирано в ущърб на обществения интерес и да обвързва компетентните органи извън рамките на добросъвестното му упражняване", застраховат се обвинителите заради отсъствието на собственика на банката Цветан Василев, който все така си е в Белград.  

"Застъпването на противната теза би дало възможност на обв. Василев да извлече ползи от собственото си противоправно поведение – например да постигне прекратяване на наказателното производство поради изтичане на сроковете", пише в акта. 

Подробно е проследена цялата корпоративна история на ексбанкера, която започва още от 90-те години на миналия век започва с финансовата къща “Фина-С”. Тогава Василев е следял цялата заплетена мрежа от безкрайните финансови потоци на фирмата си чрез т. нар. "справка".

Това е лист, който ексбанкерът е изисквал всеки ден на бюрото си, в който са отразени парите му за деня "до стотинка".
Въпросната справка е изготвяна от бившия счетоводител на Василев и настоящ свидетел по делото Бисер Лазов, който работи с Василев още от 1998 г. 

Тази справка се изготвя с натрупване и представлява "снимка" на ситуацията по няколкото тогава негови дружества, които по-късно той започва да нарича с общото
наименование "фирмата", посочва прокуратурата. По нейни данни такава е изготвена и на самия 20 юни 2014 г., когато КТБ бе обявена под специален наздор. Тя много ясно показвала – в дясната страна като задължения сумата от 3.5 млрд. лева, осигурени като взети кредити от КТБ, а вляво – отделните условно наречени по-долу "кухи” дружества и проекти, където тези пари са похарчени или се
намират.

"Основните дейности на Василев са били свързани с финансиране на политици, журналисти, спортисти, актьори и/или други лица от обществено-политическия живот, на
лични нужди на обвиняемия, както и на инвестиционни (губещи или печеливши), медийни и други проекти, за да бъдат осигурени средства за подържане пирамидалното функциониране на КТБ "за обслужване на получени вече кредити на търговски дружества - кредитополучатели без реална търговска дейност, контролирани от обв. Цветан Василев", разясняват от прокуратурата.

"Самоопределянето на обв. Василев като собственик на цялото имущество на Банката и самооприличаването му на крупен бизнесмен, придружени със съответни характерови особености, неминуемо го довеждат и до съзнанието за човек, без който икономиката и страната трудно могат да функционират и да се предвижват напред. Част от това самомнение е и самовъзприемането на обв. Василев като един крупен меценат, който подкрепя редица спонсорски проекти. Всичко това би било добре, само че парите, пропилени като спонсорства, не са лично негово имущество, а обществени пари, които той трябва да охранява и пази в Банката, а не да "раздава". Подобни спонсорирания, прикрити под формата на привидна реклама или консултация, със средства на Банката чрез технологията на модела КТБ АД, обв. Цветан Василев извършва и към политически обвързани лица", пише още документа. 

 

Пълният текст на обвинителния акт на прокуратурата може да видите ТУК.