„Когато говориш с мен, не използвай простовизми!” Това не е заповед, а пример из статията за думата „простовизъм”. Признавам си, за първи път попадам на тази дума, но се ухилих, когато я видях. Речничето си е резачка, таже тупалка. Съставителката Нели Стоименова явно е преровила няколко по-големи тематични форума в българския сегмент на мрежата и е събрала около хиляда думи и изрази, с които правим речта си по-пиперлива, небрежна или весела.

Речниковите статии за думите не претендират за строгост. Например обяснението за „екоетноарт” е: „Ексцентрична личност с еконаклонности – носи палестински шалове, гледа късометражни филми, вегетарианец е…” Тоест и самите значения може да са взети от форумите, в които Стоименова е търсила материала за книгата си.

„Нов речник на уличния жаргон” не е и пълен. Двеста страници с по около пет къси и често забавни статии на страница не са никак много. Още в момента на излизането някои думи вече звучат остаряло – или пък се използват само в определен кръг. Вътрешноведомственият хумор и „тайният” език на различни среди винаги изглеждат малко странно на незапознатите. Седемте кратки раздела на книгата засягат думи и изрази от всекидневието, понятия, свързани с поддръжката на автомобили (особено на БМВ), пиенето, употребата на наркотици, диалектизми (най-вече от Западна България) и живота на офисния планктон.

Ценността на книжката е в духовитите речникови статии. Някои от тях са умилителни:

„Тракоман. Човек, който се прекланя пред траките… Употребява се с презрение и с презумпцията, че тракоманите преувеличават… и едва ли не смятат, че това е най-старият народ на света, основал египетската, щшумерската, гръцката и келтската цивилизация.”

Част от речника е съставена под влиянието на жаргона на по-възрастно поколение зевзеци. Примерите в статията за „ретардчик” са дадени на смешен руско-български („Ах, ну, вы, гигантская ретардчица!”), който по-скоро идва от поколението, задължително учило руски. Същевременно липсват естествени части от съвременния уличен език като „рулирам” (от английското „to rule”, „владея”, употребявано за наличието на превъзходни качества).

Намират се и младежки думи, включително неологизми, навлезли в езика благодарение на новите технологии. Специфичният изказ и хумор на компютърните специалисти е отразен наравно с по-старомодно софийските лафове на автомонтьори от "Овча купел".

Ако сте агент на чужда централа, не учете българския жаргон по тази книга. По-скоро я вземете на плажа, викнете си царевичка и се посмейте на част от глупизмите вътре. Тя за това е написана.

„Нов речник на уличния жаргон” от Нели Стоименова донякъде изненадващо е издание на „Милениум”.

"Площад Славейков"