Президентът Макрон има изключително странни икономически идеи. По-право – щяха да са просто странни, ако не засягаха правата и законните интереси на българските предприемачи и работници. А иначе са просто болшевишки.

Според тези идеи френската държава трябва да има възможността да решава вместо предприемача, ако не е френски – какви заплати да плаща, кога да ги плаща, къде да ги плаща, кога и колко да почиват работниците, къде да се внасят осигуровките и да се плащат данъците.

Направо – военен комунизъм. 

Простичко казано – Макрон се опитва да ограничи френския трудов пазар за предприемачи и работници от източната част на Европа. Любимецът на либералите всъщност се опитва да прокара изключително строга рестриктивна политика на протекционизъм на френските предприемачи. 

И каква стана тя? Нали протекционизмът беше нещо много лошо, много недопустимо, много несъвместимо с „ценностите“ на ЕС? Нали затова ни гледаха строго и ни поучаваха мъдро, но справедливо. Да няма никаква държавна помощ за българската икономика, да няма никакъв протекционизъм, правилата в българската икономика да се определят от единния свободен пазар. Който фалирал – фалирал.

Предприятията в руини, работниците – гастарбайтери в чужбина, нова икономическа политика. 

Политика на свободния пазар. Добре. Отлично. Ама като ще е свободен пазар, да е свободен пазар. Което означава – когато българските превозвачи дадат по-добра цена от френските, българските вземат стоката, доставят я и прибират печалбата. Толкоз. Това е основата на конкуренцията. А превозвачите от източната част на континента просто дават по-добра цена и са по-конкурентни. 

Да не говорим, че автомобилният парк на полските, унгарските, румънските и българските превозвачи е в пъти по-нов и по-екологичен от този на редица западноевропейски фирми. В България има фирми, чиито камиони са само и единство стандарт Евро 6. Най-новите.

Из Белгия и Франция се карат камиони, които пушат така, сякаш са на дърва и въглища. И забележете – никой на запад от Виена не поощрява фирмите да купуват по-нови и по-екологични камиони. 

Разликите в цените на винетките и размера на пътните такси там е пренебрежимо малък и не създава никакви предпоставки и ползи за предприемача да си купи нов, по-екологичен камион. И забележете – няма рестрикции за използването на старите бракми с двигатели на твърдо гориво.

Защо ли? Я кажи на белгиеца или холандеца, че ще му спреш камиона, който му вади хляба. Не. Ще ги търкалят докато се разпаднат и тогава евентуално ще мислят за нови. Ама иначе екологията е първа грижа на розовия либерал. Теоретично.  

Българските и източноевропейските превозвачи се проверяват през час от всички контролни органи. За всички разрешителни. За всички документи. За това дали не са надвишили времето за работа. Избирателно. И това е дискриминация и опит за сплашване. Западните – не.

Източните предприемачи с новите камиони могат да проследят шофьора си всяка минута къде е, какво прави, с каква скорост се движи, какъв е разходcj му на гориво. Защото са си закупили и инсталирали модерни системи за управление. Местните карат с хартиените шайби. За парлама. Защото никой не ги проверява. Нито за скорост, нито за работно време. 

А това е лицемерие, двоен стандарт и дискриминация. И нарушаване на „ценностите“ на ЕС.  

Обаче „либералната“ икона Макрон не мисли така.  В качеството си на министър на икономиката, индустрията и цифровизацията г-н Макрон създава законодателство, с указ № 2016-418 от 7 април 2016 година, който влезе в сила от 1 юли 2016 г., което въвежда недопустими административни рестрикции и засяга предимно превозвачи от Източна Европа, в това число и българските. Това са въвеждането на неразумно висока минимална почасова ставка, изискванията в кратко време работниците да се прибират в държавата си и прочее.  

Без съмнение тези изисквания и ограничения за неприемливи и противоречащи на правилата на общия пазар и на четирите основни свободи в ЕС. По съществото си те представляват недопустима форма на протекционизъм, който засяга правото на свободна пазарна инициатива на българските превозвачи. 

Както е известно, българските предприемачи, които извършват превози на територията на ЕС, дават работа на над сто хиляди български граждани, които издържат своите семейства в България, плащат своите данъци в България и потребяват стоки и услуги в България. По данни на Националния статистически институт броят на лицата, наети на длъжност „водач на тежкотоварен автомобил“, съгласно

Националната класификация на професиите и длъжностите е 61 668 души. 

Към тази цифра трябва да се прибавят и десетките други дейности, на които автомобилният транспорт създава заетост и препитание – като доставчици на автомобили и резервни части, доставчици на горива и смазочни материали, спедитори, реклама, счетоводство, правни услуги и прочее.

Спокойно може да се каже, че автомобилният транспорт е видима част от българската икономика, разпределен предимно между средни предприятия.      

Редица европейски държави, между които Франция, Германия, Белгия, Италия, Австрия, започват да приемат различни нормативни актове, по съществото си протекционистки, които се опитват да ограничават възможностите за работа на източноевропейските предприемачи, в пълен разрез с основните стълбове на ЕС, между които е и свободата на предприемачеството и свободното движение на хора, стоки и капитали. 

Това се прави под натиска на местните превозвачи, които се стремят да отнемат пазара на по-конкурентните превозвачи от България, Полша, Румъния, Унгария и Прибалтийските републики.

Редица подобни законодателни решения, ограничаващи превозвачите, вече се обжалват пред Съда на ЕС. 

Целта е видима и ясна – да се принудят изкуствено, чрез административни пречки и мерки, по-конкурентните превозвачи да прекратят дейностите по превоз и каботаж в рамките на ЕС, а водачите да бъдат принудени да работят за западните фирми. Това ще означава нова вълна от миграция и нова загуба за българската икономика. 

Моля, по време на разговорите с президента Макрон, основавайки се на правата и законните интереси на българските превозвачи и на правото на ЕС, да обърнете внимание върху задължението на всяка държава-член на ЕС да спазва основните права и свободи, като напомните, че всички мерки, които ограничават общия пазар по административен път са неприемливи и недопустими, че в основата на ЕС са общият пазар и свободата на придвижване.