От вчера в щата Вашингтон се продава напълно законно марихуана. Това вече не е новина – в САЩ все повече щати променят строгите си доскоро закони срещу употребата на канабиса, и докато повечето одобряват само медицинската употреба, Колорадо и вече Вашингтон напълно легализираха и употребата за удоволствие.

И вчера продажбите започнаха – но се оказа, че „тревата“ просто не достига. Причината? Право да продават имат само лицензираните производители. А те за момента са малко, и не са успели да изкарат реколта, способна да задоволи потребителите.

В допълнение трябва да си над 21 години, а цената на лицензирания канабис е с едни 20% отгоре. За никого не е тайна, че поне за момента вашингтонци ще се върнат към стария си приятел – дилъра.

И по този повод реших да ви запозная с трима представител на тази особена професия.

България, София, Лозенец

Не е китна къщурка, но все пак е къща, в някогашния „луксозен“ централен квартал. Дилърът ми е препоръчан от приятел, и аз на него. Това е обичайно в България, където законите срещу употреба са гадни, но за продажба са направо зловещи. 

В допълнение дилърът е от онази група, която не продава нищо друго. Типичния представител е млад към средна възраст, има си и постоянна работа, отглежда вкъщи и продава на познати и познати на познати. 

На врата обаче ме посреща възрастна жена, към 70-те. Малко се сконфузвам – хайде обяснявай на бабата, че идваш да купуваш от сина й (внука й?) нелегални наркотици. 

Тя обаче се оказва крайно невъзмутима, и набързо ми обяснява детайлите – синът й е излязъл, тя ще осъществи транзакцията.
Аз все още съм малко шашнат, но влизаме в кухнята, бабата вади метални кутии, а аз зяпам. До този момент съм пазарувал само навън, това е първият ми поглед върху истинска дилърска бърлога. Обикновена кухня, само саксиите по прозореца са някакъв знак с какво се занимава стопанина – обаче ако не знаеш, ще си речеш – цветенца си гледа бабата.

Докато тя подбира кутии, в къщата влиза младеж. По няколкото разменени реплики разбира - момчето е син на моят отсъстващ дилър. Очевадно знае с какво се занимава баща му, и че баба му в момента ми продава два грама на крайно прилична цена. 

Бабата усмихнато ми дава прозрачно вакуумно пликче, аз си оставям парите, изпраща ме до врата и ми пожелава приятен ден.

Това не е такава рядкост в провинцията, всъщност. Много пенсионери по селата произвеждат дребни количества марихуана и ги продават без особени скрупули, на смешни цени. 

Голямото предимство при този тип дилъри е че си сигурен в качеството, ако не и в произхода. Сортовете са слабички и леки, но за разлика от онези, по-намесените с подземния свят, никой не ти продава билката, омесена с други гадости.

Великобритания, Нотингам, Лентън

Тук нещата са по-прости – но пак е най-лесно с приятел, от който да вземеш телефона. Говорим си с дилъра по телефона, първият път. Той може да е индиец, пакистанец, англичанин, ирландец – само шотландец не съм срещал. Уговаряте си среща – може и в центъра, може и в квартирата.

Той идва с кола, спира, обажда ти се. Този е от някакъв смесен брак, пакистано-англичанин може би. Излизаш, ако се чувства неспокоен – качваш се и правите кръгче из квартала. В колата му подаваш банкнотата, той ти дава пликчето, след това те оставя до вкъщи. Веднъж на задната седалка бяха жена му и синът му, отиваха на вечеря. Точно на тръгване получил обаждане от мен, метнал ги в колата и решил и малко работа да свърши. Аз пък купувах за съквартирантите, така че си е отбил сметката в ресторанта.

Ако е сам и смел, само спира, отваря прозореца, даваш му кеш, той на теб – трева, и си отивате по пътя.

След това става лесно. Просто пиша на смс – 1g, той ми отговаря „Ок“. Искрено се учудих, когато след месец ми прати съобщение за промоция – „Нов специален сорт (просто вече не помня какъв), 3 на цената на 2!“ 

Искрено се смях, после поръчах.

Законите в Англия са строги, и този може сериозно да загази. Нотингам е още по-особен пример – допреди десетилетие е бил известен с високата си престъпност. Местната власт затегнала сериозно нещата и адски бързо и ефективно смъкнала нивото на убийствата и кражбите, буквално за месеци. Днес е всъщност един от най-безопасните градове на Острова. Но продажбата на марихуана и наркотици върви без проблеми – все пак има близо 40000 студенти.

Чехия, Прага, центъра

Най-после спокойствие! Две неща отличават Чехия на картата – едното е прекрасната бира, а другото е напълно легалната марихуана. Всъщност, не съвсем – незаконно е да се продава. Да си отглеждаш – до 5 растения, никакъв проблем. Да разнасяш до 15 грама? Окей. Но да продаваш – лошо. На теория.

И затова и ти трябва дилър. Малката ни групичка е заинтересована колкото от забележителностите на града, толкова и от възможността да опитаме чешката трева. Но... как се търси дилър като си за два дни в чужд град? 

Лесно, както се оказва. Първо, намираш хедшоп – или магазин за „наркомански“ артикули. На такива места се продават лули, бонгове, листчета, семена – но никога нищо за консумация. Магазин за екипировка, така да се каже. Питаш плахо продавача и той те насочва.

Барът, в който влизаме, е под земята – типично за центъра на стария европейски град. Някак сконфузено ни е – кой точно да питаме? Разбира се, бармана. Приближавам се и с шепнене:

- Извинете, къде мога да си купя малко марихуана?

Барманът се навежда, с леко сардонична усмивка, и също прошепва:

- Третата маса, вдясно.

При което избухва в смях, ние също. На третата маса в дясно обаче ни разочароват – свършила им е. Препоръчват ни Белият кит – друг бар, в сутерена над този.

„Белият кит“ - май беше „Била велриба“ на чешки – е малък, опушен от тютюн, и има всичко, което ни трябва – хубава чешка бира, всякакъв друг спирт, и марихуана. Барманът, бръснат и ухилен младеж, обаче ни обяснява – трябва да купим нещо.

Просто така се продава марихуаната, трябва да върви с консумация. С удоволствие поръчваме шотове – за нас и за него.
Накрая получаваме и касова бележка – 2 Йегермайстера, 1 уиски, 1 g. Това последното ще рече един грам.

Както се оказва, това е нормално в столицата на бирата. Гледката девойка и момче да си свиват и палят на улицата, докато покрай тях минава полицай - направо естествено. Стръкове от саксии на балкона - също. Предложения на улицата за дори по-тежки наркотици - като също легалният хашиш - абсолютно нормално.

Та така Прага стана вторият ми любим град...
 


Най-странното при дилърите на марихуана всъщност е несъотвествието между печалба-риск.  Във всеки от изброените примери тези хора са заплашени от затвор. И ако в България всеки да търси начин да върже края, в Англия и Чехия печалбите са малки, а работата – доста. Защо  го правят? 
Най-вероятно – за кеф.