“Най-преследваното малцинство“ – историята на рохинджа

Над 370 000 души от малцинството рохинджа са избягали от Мианмар в Бангладеш, заяви говорителката на ООН за бежанците Вивиан Тан вчера. От 25 август, когато избухват поредните размирици между властите на страната и предимно мюсюлманското малцинство, над 400 души са намерили смъртта си, а принудително изселените са стотици хиляди.

Най-преследваното малцинство в света. Така са описвани рохинджа – предимно мюсюлмани, които живеят в Мианмар, но им е отказано правото на гражданство, въпреки че голяма част от тях имат предци в страната от поколения. Гоненията срещу тях не са нещо ново, но хуманитарната криза, до която стигна съседен Бангладеш за последните седмици, е безпрецедентна. Днес се събира и Съветът за сигурност на ООН, свикан от Швеция и Великобритания, който ще обсъди кризата в Югоизточна Азия – сигурен знак, че хуманитарната катастрофа вече не е просто регионален проблем.

"Важно е Съветът за сигурност да изиграе своята роля. Приоритетът ни сега е да получим достъп до нуждаещите се", заяви шведският представител в ООН.

Кои са рохинджа?

Предимно мюсюлманската етническа група живее в будистки Мианмар от векове. Преди началото на последната криза в края на миналия месец в щата Ракин живеят около 1.1 милиона рохинджи. Официалните власти в страната им отказват гражданство, което на практика ги оставя без родина. Забранено им е да напускат Ракин без позволение от властите. Щатът е най-бедният в страната, хората живеят в гета и липсват елементарни условия за живот.

По време на британското колониално господство (1824-1948) много работници идват в страната от Индия и Бангладеш. През този период Мианмар е провинция на Индия, т.е. миграцията е смятана за вътрешна.

След края на британското управление властите на новата страна обявяват преселванията, които са се случили между 1824 и 1948 г., за незаконни и отказват гражданство на хората, които образуват малцинствената група, твърди доклад на Human Rights Watch. Въпреки това първите години след обявяването на независимостта много рохинджи получават гражданство, някои дори стават депутати.

Ситуацията за рохинджа обаче рязко се влошава след военния преврат през 1962 г. Те не получават гражданство, с което на практика им е отказан достъпът до образование и работа. През 1982 г. е приет нов закон за получаване на гражданство. Според него съществуват три категории граждани. За получаване на гражданство от най-ниска категория (натурализирано гражданство) трябва да бъде доказано, че семейството на кандидата живее в Мианмар преди 1948 г. Повечето рохинджи нямат подобни документи, защото не получават гражданство веднага след независимостта.

Достъпът на малцинството до образование, работа, свободното пътуване и изповядване на религията им и дори възможността да получат здравни грижи са напълно отказани. Те нямат право да гласуват.

От 70-те години десетки сблъсъци с властите принуждават рохинджите да търсят убежище в съседен Бангладеш или други източноазиатски страни, повечето от които са толкова бедни, че не могат да осигурят дори храна на бежанците. При сблъсъците с мианмарските сили за сигурност рохинджите са избивани, измъчвани, а жените са изнасилвани, споделят самите те.

Как започна сегашната криза?

През октомври 2016 г. девет гранични полицаи са убити от бойци от въоръжена група рохинджа. Следват погроми в селата, където живее малцинствената група – силите за сигурност са обвинени в убийства, изнасилвания и побои, обвинения, които те отричат. Правителството е обвинено в етническо прочистване.

В края на август въоръжени рохинджи нападат полицейски патрули и военна база, което предизвиква последните действия на властите, довели до хуманитарна криза в съседен Бангладеш.

Активисти на правозащитни организации и самите потърпевши разказват как силите за сигурност откриват огън срещу невъоръжени мъже, жени и деца. Групи за защита на човешките права са документирали пожари в поне 10 района на щата Ракин от началото на последната вълна насилие. 370 000 са избягали от 25 август до сега, а хиляди са в капан в ничията земя между Мианмар и Бангладеш, твърди агенцията на ООН за бежанците. Стотици хора, които са се опитали да влязат в Бангладеш, са били отблъснати от патрули или са задържани и насилствено върнати в Мианмар, твърди още организацията.

Преди изострянето на кризата през август има 420 000 бежанци от малцинството в Югоизточна Азия, твърди ООН. Много рохинджи пък предприемат опасното пътуване през Бенгалския залив и Андаманско море до Малайзия.

Нобелов лауреат, незаинтересован от съдбата на 1 милион души

Канцлерът на Мианмар Аун Сан Су Чи, която е на практика лидер на страната, не признава рохинджа за етническа група и обвинява “терористи“ за сблъсъците в Ракин.

Нобеловият лауреат за мир няма контрол върху армията в страната, управлявана от военна хунта, но е обект на остри критики, защото не осъжда насилието на армията, нито се застъпва за правата на 1 милион души от малцинството рохинджа в Мианмар.

В интервю за Би Би Си от април тази година Аун Сан Су Чи коментира, че “етническо прочистване“ е твърде силна фраза за случващото се в Ракин.

Тя обяви, че няма да участва в Общото събрание на ООН този месец.

"Една от причините е ситуацията в щата Ракин. Има терористични атаки, има и много работа за осигуряване на сигурността", заяви говорител на канцлера. "Втората причина е, че имаме доклади за предстоящи терористични атаки."

Правителството също отрича обвиненията в насилие. Достъпът до щата Ракин обаче е ограничен за журналисти и хуманитарни работници. Аун Сан Су Чи ги обвинява, че оказват подкрепа на смятаните от властите за “терористи“.

През януари специалният пратеник на ООН за Мианмар Янги Лий казва, че му е отказан достъп до части от областта, населена от рохинджа, и му е позволено да говори само с предварително одобрени представители на общността. Мианмар отказва визи на служителите на ООН, които разследват нарушенията на човешките права в страната.

ООН: "Христоматиен пример за етническо прочистване"

През март тази година ООН започна независимо международно разследване на насилието срещу рохинджа. Този месец разследващата мисия трябва да огласи откритията си, а подробен доклад се очаква догодина.

В началото на месеца генералният секретар на ООН Антонио Гутереш предупреди за предстоящата “хуманитарна катастрофа“ и призова за спиране на насилието.

Отговарящият за човешките права в ООН Зеид Раад ал Хюсеин коментира, че действията на мианмарските власти са “христоматиен пример за етническо прочистване“.

Белия дом също излезе с официално изявление, в което призова Мианмар да “спазва върховенството на закона, да спре насилието и да спре принудителното преселване на цивилни“. Китай от своя страна заяви, че международната общност трябва да “подкрепи усилията на Мианмар за запазване на стабилността“.

Ердоган: “Геноцид“

Турският президент Реждеп Тайип Ердоган обвини Мианмар в геноцид срещу рохинджа:

“Там има геноцид, заяви той. - Тези, които си затварят очите за този геноцид, извършен под прикритието на демокрацията, са съучастници.“

Той обяви също, че ще достави 10 000 тона хуманитарна помощ за мюсюлманското малцинство в бежанските лагери.

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу пък призова властите в Бангладеш да приемат повече бежанци и увери, че Турция ще поеме разходите на новопристигналите. В Бангладеш вече има 370 000 търсещи убежище и страната не може да приеме повече.

“Свикваме Организацията за ислямско сътрудничество, обяви още Чавушоглу. - Ще организираме среща тази година. Трябва да намерим решение на проблема.“

Хиляди на протест в Чечня дори против волята на Путин

Хиляди хора се събраха преди седмица в чеченската столица Грозни, организирани от лидера Рамзан Кадиров, на протест срещу определения от него за “геноцид срещу мюсюлманите“ в Мианмар.

Кадиров сравни отношението на властите в страната към рохинджа с холокоста.

Лидерът на преобладаващо мюсюлманската република в състава на Руската федерация заплаши да “действа срещу“ руските власти, ако не направят нещо за спиране на насилието.

“Ако Русия подкрепя демоните, които извършват тези престъпления, ще действам срещу Русия“, заяви Кадиров.

20-ина души пък бяха арестувани за нарушаване на обществения ред пред посолството на Мианмар в Москва, където се проведе протест на близо 800 души.

През последните години Кадиров използва връзките си с лидери на мюсюлмански страни и намесата на Русия в конфликти като този в Сирия, за да се обяви за най-влиятелния мюсюлмански лидер в страната. Фондацията му изпраща хуманитарна помощ в разтърсената от гражданска война страна. След Втората чеченска война той е близък съюзник на руския президент Владимир Путин.

Русия развива военно сътрудничество с Мианмар през последните години. Министърът на отбраната посрещна главнокомандващия мианмарската армия през юни. Кремъл въоръжава азиатската страна с модерни изтребители и артилерия.

"Ал Кайда": "Наказание" очаква Мианмар

Терористичната организация "Ал Кайда" заплаши Мианмар с "наказание за престъпленията" срещу рохинджа, съобщава Ройтерс. Групировката призова мюсюлманите по света да помогнат на своите "братя" в Югоизточна Азия с "оръжие и военна помощ".

"Жестокото отношение към нашите мюсюлмански братя няма да остане безанказано. Властите в Мианмар трябва да бъдат накарани да изпитат това, което нашите братя изпитват", заплаши терористичната групировка, която стои зад атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ.