- Г-н Симеонов, как бихте обобщили резултатите от експресния сондаж, който ви бе възложен от Агенция „Пътна инфраструктура“, относно нагласите на българите за новата тол система?

Първан Симеонов

Когато става въпрос за изследване, възложено от администрацията, първата задача е то да бъде балансирано и да показва смислена, а не захаросана картина.

Повечето анкетирани – 63%, намират за справедливо тежкотоварните превозни средства да плащат значително повече при използване на пътната мрежа, 32% смятат, че моделът не е справедлив, а останалите 5% се колебаят.

Ще си позволя да направя няколко по-аналитични извода, които отиват отвъд емпиричната част от изследването. Първият е, че няма генерална съпротива, идеята малко по малко навлиза в съзнанието на хората. Липсва традиционният скепсис, който обичайно се проявява, когато се каже, че държавата ще прави нещо ново и това ще доведе до увеличение на определени цени. В този случай няма инерционно отхвърляне, но, разбира се, са изразени и някои опасения.

- С какво най-вече са свързани те, с цените ли?

Да, мнозинство от 59% смятат, че новата система ще затрудни бизнеса, а 73% се опасяват от поскъпване на превозите. Но тези данни показват обичайните обществени настроения при въвеждането на нови мерки и политики.

Очаквано, най-устойчивото опасение е свързано с корупцията. Въпросът дали новата система ще я ограничи не среща еднозначен отговор – 47% смятат, че това ще се случи, но същият процент от анкетираните не вярват, че е възможно.

Съмненията за корупция до голяма степен се отнасят към всички обществени сфери у нас и вероятно ще минат десетилетия, преди на такъв тип въпроси да не се отговаря с инерционния скепсис.

В тази връзка на респондентите беше зададен и изричен въпрос по отношение на обществената поръчка за новата система. Темата е сложна, но запитаните бяха помолени да изберат между две твърдения, звучащи еднакво вярно. По този начин отговарящият е поставен пред ценностен избор дори и да не е достатъчно информиран.

Според 41% от запитаните няма значение колко се бави един конкурс за обществена поръчка, важен е крайният резултат. 54% обаче са на другия полюс: ако конкурсите продължават прекалено дълго, това пречи на самата поръчка.

Иначе казано, надделява по-прагматичната опция, че изпипването на детайлите е хубаво нещо, но трябва да се свърши и някаква работа.

- Оставате ли с впечатление, че хората са реално запознати какво представлява системата?

Още в началото на изследването им обяснихме основните промени, които се предвиждат. Мнозинството от 76% твърдят, че са чували за тол системата. Закономерно това са хората с висше образование.

В същото време обаче 61 на сто признават, че нещата не са им съвсем ясни. Тепърва има много детайли, които трябва да се изясняват, но въпреки това 83% приемат, дори адмирират генералния принцип, че този, който амортизира в най-голяма степен пътната настилка, трябва да плаща повече.

Над 70 на сто са готови дори да подкрепят въвеждане на тол такси за тирове и извън магистралите въпреки споменатите вече масови опасения, че превозите може да поскъпнат. Ползвахме и още един индикатор – дали по-тежките камиони трябва да плащат повече. Преобладаващият отговор отново бе „да“.

- С какво си обяснявате тези на пръв поглед разнопосочни мнения?

Просто хората си дават сметка и за едното, и за другото – да, най-вероятно ще попречи на бизнеса, но в същото време ще е по-справедливо.

Това се дължи на факта, че голяма част от респондентите все пак нямат превозвачески бизнес и промените няма да ги засегнат пряко. За обществените инстинкти това е лесно разбираемо – вероятно и нас двамата да ни попитат, ще отговорим, че който използва повече пътната мрежа, трябва да плаща повече. Това се възприема като принцип безконфликтно.

Още повече че на битово ниво отдавна има настроения срещу тежкотоварния трафик, който задръства пътищата.

Прословутият проблем за турските тирове хипертрофира, включително и заради самия факт, че са турски. Така че социологията е скъп начин да се докаже очевидното.

- Тоест в случая хората са отговорили по-скоро инстинктивно, отколкото базирайки се на информацията, с която разполагат?

Тези сондажи са полезни именно с това, че се оценяват инстинктите в бурно море. Въпреки липсата на кой знае каква експертна яснота у хората все пак основният принцип се възприема. Не липсват опасенията, но се възлагат и надежди.

Ние попитахме и за страничните ползи, които изтъква администрацията.

66% смятат, че електронната система ще подобри събираемостта на глобите, а 73% вярват, че въвеждането й ще ни доближи до европейския модел.

Голямо психологическо въздействие оказва и фактът, че хората са виждали такива примери при пътуванията си в чужбина и са наясно, че рано или късно системата трябва да се промени и у нас. Плюс това за въвеждане на различни форми на тол система се говори поне от десетилетие и по-скоро се оценява фактът, че някой се опитва да я направи най-накрая, отколкото да има някаква съпротива.

- След като се ориентирахте какво е общественото мнение, какви препоръки бихте отправили към администрацията?

Генералната разяснителна кампания на ресорното министерство и пътната агенция върви доста добре, полагат се последователни усилия. Ако мога да си позволя едно мое наблюдение: понеже непрестанно се говори за тол система, оставам с впечатлението, че масовата представа на битово ниво е свързана предимно с бариери и КПП-та.

Може би трябва по-внимателно да се обясни, че при въвеждането на тол таксите и електронните винетки ще има четци за номерата, ще бъде изградена сложна система от камери, че ако има КПП-та, те ще са само на границата.

Трябва за всички да стане ясно също така, че за масовия автомобилен транспорт промяна на практика няма да има, даже ще има улеснения.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

----

Този материал е публикуван в новия брой на списание "Клуб Z". В него можете да прочетете още много интересни текстове: МАГАЗИН.