Хари Дийн Стантън, актьорът-ветеран с неугледен вид, придавал тежест с участието си на десетки независими и култови американски филми, включително пробива му в „Париж, щата Тексас“ на Вим Вендерс, е починал на 91-годишна възраст, съобщава „Гардиън“.

Роджър Ебърт, един от най-влиятелните американски кинокритици, бе въвел „Закона Стантън-Уолш“, заявявайки, че „филм, в който в поддържаща роля участват Хари Дийн Стантън или М. Емет Уолш, не може да е много лош”. Стантън бе прочут с умението си да излъчва загадъчен, лаконичен чар дори и в незначителни роли, което му осигури непрекъсната работа в продължение на повече от шест десетилетия. Сред режисьорите, използвали таланта му, са Дейвид Линч, Сам Пекинпа, Ридли Скот, Алекс Кокс и Вим Вендерс, но той никога не е получавал номинация за „Оскар“ или друга значима актьорска награда.

Стантън е роден през 1926 г. в земеделски район на Кентъки, в семейство на производител на тютюн. След военна служба в техоокеанския регион по време на Втората световна война, той учи известно време журналистика, преди да се откаже и да запише актьорски курс в Пасадена през 1949 г. Освен актьор, Стантън има амбиции да стане писател и музикант, но – както казва той – се е „предал“ на актьорството.

В следващите две десетилетия Стантън прави поредица от малки роли в тв шоута и нискобюджетни продукции, а едно най-запомнящите се негови изпълнения е това на пеещия госпъл затворник в „Хладнокръвния Люк“ с Пол Нюман.

Изтерзаният вид на лицето му и антигероичното му излъчване подхождаха идеално на киното от 70-те и възхода на новата вълна в Холивуд – и ролите му започват бавно да се увеличават. Изигра един от американските войници в комедията от 1970-а „Героите на Кели“, последваха и още култови роли – в „По Мисури“, заедно с Марлон Брандо и Джак Никълсън, и много други.

С изключение на участието му в „Кръстникът 2“ Стантън не се появяваше в комерсиално успешни филми: но това се промени, след като Ридли Скот го избра за член на екипажа на „Ностромо“ в научно-фантастичния ужас „Пришълеца“, като преодоля неохотата на Стантън да се снима във „филм с чудовища“. Стантън продължи да работи добре и с новото поколение режисьори през 80-те: ключовата роля на Брейн в „Бягство от Ню Йорк“ на Джон Карпентър, шофьорът в „Репо мен“ на Алекс Кокс и – доста странно  – безнадеждният баща на Моли Рингуолд в тийн-романса „Красива в розово“.

В същият период той получава и без съмнение най-емблематичната си роля: тази на почти немия Травис Хендерсън в отличения със „Златна палма“ „Париж, щата Тексас“ на Вим Вендерс. След като се е напива заедно със сценариста Сам Шепард, на 58-годишна възраст Стантън получава първата си главна роля. По-късно признава пред „Лос Анджелис Таймс“, че „най-сетне ми дадоха ролята, която исках да играя. Дори и след това повече да не бях направил друг филм, пак щях да умра щастлив“.

Колкото и добре да е приет, „Париж, щата Тексас“ не превръща Стантън в актьор, получаващ главни роли; но повишава популярността му, както и бюджетите на филмите, в които го канят. Играе Свети Павел в „Последното изкушение на Христос“ на Мартин Скорсезе, Тут Тут в адаптацията по „Зеленият път“ на Стивън Кинг и започва плодотворни отношения с Дейвид Линч, довели до ролите му в „Диво сърце“, „Туин Пийкс: Огън, следвай ме“, „Историята на Страйт“ и „Инланд Емпайър“.

През последните 25 години Стантън продължава да работи стабилно – участва в по 2 или 3 филма годишно – но трябва да признаем – с различно качество. Те варират от комедията на Адам Сандлър „Психаротерапия“ до режисираната от Сали Потър драма „Мъжът, който плачеше“ и подводничарската комедия на Келси Грамър „Морски трепачи“. Той имаше и продължил дълго ангажимент към сериала на HBO „Голяма любов“, където играеше ролята на „пророка“ Роман Грант. След като прехвърли 85 години, Стантън започва да забавя леко темпото, но изпълни малки роли в „Отмъстителите“, в „Седем психопати“ на Мартин Макдона, влезе отново и в образа на Карл Род, собственика на паркинга в новите сезони на „Туин Пийкс“.

Стантън изглеждаше безразличен относно мястото си в екосистемата на филмовата индустрия и наскоро коментира пред „Обзървър“:

„В крайна сметка вие сте принудени да приемате всичко в живота си – страдание, ужас, любов, загуба, омраза – всичко. Но това е само филм“.

Независимо от многобройните си връзки – най-известната от които е с Ребека де Морни в началото на 80-те – Хари Дийн Стантън никога не се е женил и не е известно да има деца.

"Площад Славейков"