Във вчерашната си реч Макрон умело зави в посока сближаване с позициите на Юнкер и очакваните бъдещи позиции на Германия. Дебатите за бъдещето на Европа са в ход, и то силен...

Особено важен е деликатният мълчалив отказ от "еврозонален" парламент, заменен с парламентарен контрол (очевидно от ЕП) на европейски "финансов министър" и запазения като идея бюджет на еврозоната (интересна е реакцията на германските либерали, които са по принцип против, особено ако вземат МФ).

Акцентът беше върху федерализация (терминът не е използван за сметка на "суверенна Европа"), засягаща целия Съюз, а не само еврозоната - отбрана, сигурност, антитероризъм, служби. Това е положителна посока за България, ние сме силно заинтересувани от интеграция в сферата на сигурността.

Липсват двете най-важни и в крайна сметка неизбежни решения на федерализацията - общ европейски данък и общоевропейска социална осигуровка. Ясно е, че Макрон не смее да настъпи "червената линия" на Рюте (а и на немските либерали, които са много близо до Рюте в позициите си). Ясно е също, че обща минимална осигурителна политика не е в особен интерес на Франция, която привлича, а не губи работна ръка и съответно приходи в собствените си солидарни системи. Това обаче прави речта доста по-малко смела, отколкото отчитат основните коментатори. 
"Суверенна", "Единна" или "Федерална" Европа просто няма да се състои без централизиран източник на бюджетни приходи, разчитайки само на "членски внос".

Според мен визията за отделен бюджет на еврозоната и нов, значителен общ (на 27-те) бюджет отбрана & сигурност е проблематична. Трудно двете могат да се развият сериозно успоредно.

От българска гледна точка липсваше визията за обединяване на всичките 27, или поне всички желаещи, в еврозоната и Шенген, както и темата за разширяването със Западните Балкани. Очевидно е, че не сме се доближили до тези цели освен на сладки приказки. И това е логично - България не напредва в сферата на правосъдието и сигурността, напротив, колебае се между циклене и обратно пързаляне. Съответно позицията ни по тези три съдбоносни за сигурността ни теми е много слаба и може да разчита само на протоколна подкрепа от ЕК и евентуално Берлин и в различна степен деликатно отсвирване от държавите членки.

Политиката ни трябва да бъде в три посоки:

- Вътрешни реформи; 

- Вътрешноевропейска дипломация с държавите членки, а не само публично тупане по раменете;

- Натиск за приемане на Македония първо в НАТО и старт на преговри с ЕС, доколкото блянът "Западни Балкани" не е на хоризонта.

Политика ли казах? 

Извинявайте, че ви занимавам с дребнотемия. Да се върнем на важните въпроси... Колко грама щеше да е ракията в "Маринела"?

Коментарът е от профила на Радан Кънев във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.