Какво предстои да се случи в Каталуня?

Този въпрос витае във въздуха след окървавения референдум, който правителството на Испания обяви за незаконен. Въпреки това регионалните власти в Барселона организираха допитването. Избухна насилие, при което бяха ранени близо 800 души.

Каталунският премиер Карлес Пучдемон обяви, че за независимост са били 90 на сто от гласувалите. И обеща да обяви независимост до няколко дни.

Така Испания ще бъде хвърлена в дълбока политическа и конституционна криза. Макар да няма законова сила, евентуално обявяване на независимост ще представлява историческо предизвикателство срещу испанския премиер Мариано Рахой.

Испанският Конституционен съд нареди суспендиране на референдума на 7 септември след обжалване от страна на правителството в Мадрид.

Конституцията на Испания от 1978 г. повелява, че страната е неделима, и дава на националното правителство изключителното право да провежда референдуми.

Обявяване на независимост на Каталуня може да принуди испанското правителство да задейства за първи път в историята член 155 от конституцията. Той предвижда "след одобрение от абсолютното мнозинство от Сената" Мадрид да бъде в състояние да суспендира настоящата автономия на Каталуня.

Пучдемон, изглежда, не се безпокои от такава възможност.

На Рахой обаче му предстои люта битка за собственото му бъдеще, както и за единството на Испания.

Той оглавява правителство на малцинството. И опозиционните партии могат да се възползват от политическата криза.

Карлес Пучдемон (вляво) и Мариано Рахой бяха един до друг на молебена в памет на жертвите от терористичния акт в Барселона на 17 август. Днес вероятността двамата отново да бъдат заедно е в сферата на научната фантастика.

Насилието, упражнено от испанската полиция срещу гласуващите в Каталуня, със сигурност е отслабило позициите му. За днес подкрепящите независимостта синдикати в Каталуня свикаха обща стачка в автономната област.

Населението на Каталуня е 7,5 милиона души, или 15 на сто от това на Испания. Областта обаче дава 20 на сто от БВП на цялата страна. Приходите от данъци от Каталуня са изключително важна част от държавния бюджет на Испания. А самата Испания е четвъртата най-развита икономика в еврозоната след Германия, Франция и Италия.

Нещата хич не са розови предвид факта, че диалог между Мадрид и Барселона е много малко вероятен. Карлес Пучдемон твърди, че е готов да лежи в затвора заради независимостта и че ще отстъпи само ако испанското правителство даде гаранции, че ще има взаимно съгласуван референдум и ще даде време за провеждането му. Мадрид обаче отказва всякакви преговори за референдум.

Много е вероятно да се наложи Еврокомисията да окаже натиск. Разбира се, това няма да бъде явно и публично, а дипломатично, тихомълком. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че Брюксел трябва да се съобразява с решенията на правителството и Конституционния съд на Испания. А те са против референдума.

Освен това ЕК обяви вчера допитването за незаконно. Преди това от Брюксел на няколко пъти казаха, че ще признаят референдум в полза на отделянето на Каталуня само ако той е в съответствие с испанската конституция и бъде обявен от Мадрид за законен. Отделно от Еврокомисията на няколко пъти предупредиха, че излизане на Каталуня от Испания автоматично ще доведе до напускане на ЕС.

Много е вероятно да се стигне до нова испанска конституция, прогнозираха пред Клуб Z източници, близки до правителството в Мадрид.

Тя ще бъде изработена за няколко години и ще дава повече финансова автономия и на Каталуня, и на другите 16 автономни области в страната. Те ще могат да задържат повече пари от приходите си и съответно да превеждат по-малки суми в централната хазна. Което е и същинската цел на каталунските националисти. Защото никой от тях, дори най-крайно настроените, не са луди и безотговорни дотолкова, че да допуснат излизане на Каталуня от ЕС.

Много вероятно е спорът за независимостта да доведе до края на кариерата на двама политици - премиерите Карлес Пучдемон на Каталуня и Мариано Рахой на Испания. 

Пучдемон със сигурност няма да отстъпи от искането си за независимост. Такава стъпка би накърнила имиджа му на непримирим борец за свобода. Но той не би искал да влезе в историята като човека, станал причина Каталуня да напусне Евросъюза.

Рахой също не иска да отстъпва. Но ще бъде принуден да направи някоя друга крачка назад в името на компромис, който би запазил Испания единна. Голям негов минус е прекомерната полицейска сила срещу гласуващите на референдума.

Премиерът е твърде честолюбив. Но същевременно е готов на жертви. Показа го при двата парламентарни вота в края на 2015 г. и през лятото на 2016 г., когато неговата Народна партия не успя да вземе абсолютно мнозинство. В един момент той бе готов да не бъде премиер само и само Испания да има действащо правителство, което да приеме бюджета и да продължи с крайно необходимите икономически реформи.

------

* Сбогом (исп.).