Вие живеете в страната, която построи Путин.

На 7 октомври 2017 г. правителствените и проправителствените медии се надпреварваха в изразяване на верноподанически чувства по повод полукръглия юбилей на вожда. Конкуренцията бе жестока. Днес, в 17-ата година от пребиваването на Путин на власт, е извънредно трудно да се каже нещо, което да надмине признанията във вечна любов към президента, които изприказваха безбройните лакеи през всичките тези години.

Какво може да се каже след ето тези думи на Рамзан Кадиров:

"Да дадеш живота си за такъв човек е най-лесната задача!"

Или например на евразиеца Дугин:

"Противници на курса на Путин вече няма, а дори да има, те са психично болни и трябва да бъдат диспансеризирани. Путин е навсякъде! Путин е всичко! Путин е абсолютен! Путин е незаменим!"

Отделна тема са подаръците за Путин. Само изброяването на типичните дарове за вожда от благодарните поданици и чуждестранните приятели би имало нужда от отделна статия. Конгресът на руските общини в Крим към момента на поредното възкачване на престола през 2018 г. смята да подари на Путин негов собствен паметник, който ще бъде издигнат в Симферопол. Сега събират пари. Един от най-трогателните подаръци за сърдечния приятел Владимир прати сърдечният приятел Силвио. Бившият италиански премиер подари на руския президент завивка с бродираните изображения на Путин и Берлускони. Шивачите сложиха мъжете един до друг в леглото. При това, макар снимките на приятелите да са върху спално бельо, двамата мъже кой знае защо са с официални костюми и вратовръзки.

Не мога да твърдя, че съм прегледал всичко или поне значителна част от това, което е написано и казано за Путин през тази дни, но от това, което видях, най-много запомних статията на Дмитрий Смирнов и Алексей Осипов в "Комсомолка"1 на 7 октомври 2017 г. "Юбилеят на Владилир Путин: човека, който разгърна страната." Подвизите на Путин са илюстрирани с голяма карта на Русия, на която е отбелязано това, което е построено при Путин. И това, което ще бъде построено, също е отбелязано. Например Кримският мост, за който авторите на статията пишат, че "преди го нямаше. Че и Крим си нямахме."

Основната мисъл на статията е изложена, както подобава, в края.

"Вие със сигурност пътувате по мостове, ходите на стадиона, харчите ток - използвате много неща, създадени от страната при Путин - припомня на читателите си "Комсомолка" с известен упрек в неблагодарност. И вече направо иска да преосмислим свинската си позиция. - Вие сте свикнали с това..."

През миналия век в страната ни имаше два развити култа приживе - към Сталин и към Брежнев. Ядрото и на двата бе традицията да се благодари на вожда за всичко.

"Благодарим на другаря Сталин за щастливото ни детство!", за първи път произнесоха участниците в парада на Червения площад на 6 юни 1936 г.

Идеята бе харесана - ето че в "Правда" от 23 септември 1937 г. излиза уводната статия "Щастливите деца на епохата на Сталин", в която изречението за "благодарим" е главното.

Култът към Брежнев бе римейк на култа към Сталин и както повечето римейкове от него вееше пародия. Благодарността към началството за всичко на света сега бе прието да се изказва така:

"Благодарим за (тук трябваше да бъде обяснено за какво именно се изказва благодарността) на родния ЦК и на другаря Брежнев!"

Култът към Брежнев бе изцяло "надуваем", изкуствен и чисто апаратен. Всъщност и сътрудниците на апарата в неофициална обстановка разказваха вицове за четиризвездния герой, наричаха генсека "бровеносец"2 и се смееха как той, Брежнев, решавал съдбата на Втората световна война на "Малката земя", докато другите се излежавали в окопите на Сталинград. При Брежнев излязоха на мода насмешките над сталинизма, с което се хвалеха, като се изкарваха едва ли не дисиденти. Сталинистите обичаха да повтарят думите на Шолохов:

"Да, имаше култ, но имаше и личност!"

Апаратното лакейство около Брежнев още приживе започнаха да го наричат "Култ без личност".

Култът към Путин се създаваше най-вече с омешването на шоубизнеса и медиите. През 2002 г. групата "Поюшчие вместе" пусна клипа "Искам такъв като Путин", през 2004 г. групата "Белий орьол" изпя:

"А в чистото поле има система "Град",
зад нас са Путин и Сталинград."

И двете песни станаха хитове. Култът към Сталин бе ядро на пропагандата и опорна точка на квазирелигиозната идеология. Култът към Брежнев бе очевидно на върхушката, "развеселяващ". Този развеселяващ култ нямаше никакъв отзвук освен насмешка сред "широките народни маси". Всъщност никой не очакваше и не държеше на този отзвук. Путин е изцяло медиен продукт. Той излезе от телевизора. Култът към него през цялото време се създаваше и поддържаше от медийното шоу, което имаше изключително търговски цели, нямащи нищо общо с политиката. Но властта го стимулираше с помощта на контрола върху телевизията, за която "певците за Путин" получаваха зелена светлина.

За първи път технологиите за създаването на такъв "шоукулт" бяха използвани през 1996 г. в шоукампанията "Гласувай или ще загубиш!", когато благодарение на тоталната подкрепа на телевизионото шоу Елцин, чийто рейтинг в началото на кандидатпрезидентската кампания не надвишаваше 8 на сто, поведе след първия тур с 35 процента, а във втория събра около 54%. Тогава технологията на "шоукулта" бе приложена еднократно за постигането на конкретна цел. Никакъв култ към Елцин в крайна сметка не се появи. Путин реши да възроди империята, да отмени "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век", а властта си да направи пожизнена. Без култ такива задачи не се решават. Затова се и появи шоукултът към Путин. Култ без личност. Култ без идеология. Просто отделно стоящ насред прочистеното политическо поле култ.

----------

1В. "Комсомолская правда".

2Игра на думи с "броненосец". "Бровеносец" иде от руската дума "бровь", която означава "вежда". Асоциацията е със знаменитите гъсти вежди на Леонид Брежнев.

 * Авторът е руски журналист, председател на профсъюза "Журналистическа солидарност". Коментарът е публикуван в портала "Ежедневний журнал".