Българите - религиозни, но недотам 

Българите твърдят, че вярват в Бог, но същевременно не са твърде религиозни. Те продължават да се придържат към своята т. нар. празнична религиозност, като мнозинството посещават храмове само по поводи. Религиозните институции не трябва да играят роля в  управлението на държавата, смята преобладаващото мнозинство от анкетираните. Това са част от данните от изследване на агенция "Тренд" за ценностните нагласи на българите в две части*.

Едва 32 на сто от анкетираните твърдят, че религията е много важна част от техния живот. Въпреки че 62 на сто обявяват, че вярват в Бог. Малко над една четвърт от българите заявяват, че са атеисти. Липсва разрез за отговорите на този въпрос по различни религии, които се изповядват в България, така че не може да се види има ли връзка между отделното вероизповедание и степента на декларирана религиозност.

 21 на сто от хората обявяват, че не посещават религиозни храмове, а големият процент влиза в тях само по празници. Едва 4 на сто ходят всяка седмица.

Светският характер на държавата не се подлага на съмнение, като 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в управлението на държавата. Една четвърт са на обратното мнение. Тук отново отчитаме динамика при различните демографски групи, като живеещите в столицата са най-скептични към по-сериозната роля на църквата в държавните дела, докато една трета от живеещите в селата подкрепят това. Въпреки различията, във всички демографски групи преобладава несъгласието църквата да играе роля в управлението на държавата. 

 58 на сто отчитат, че религията не е важна част от живота им, сочат данните.

Семейството- ценност поне на теория

Според българина семейството е най-голяма ценност, както е отчетено в изследването на "Тренд". Поне на теория. 53 на сто смятат, че хората трябва да сключват брак. За живот на семейни начала се обявяват 37 на сто от анкетираните.

Според данните на НСИ: "От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 59.2% през 2013 година. През 2016 г. броят на извънбрачните раждания е 38 440, или 58.7% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66.1%) е по-висок отколкото в градовете (56.3%). За 76.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак".

 

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26.9 години през 2015 г. на 27.0 години през 2016 година, сочат данните на Националния статистически институт. Според отговорите на анкетираните мнозинството от българите - 39 на сто смятат, че е нормално да станеш родител за първи път между 24 и 27 години. 30 на сто твърдят, че това е добре да стане между 28 и 30 години.

 Дарителството не е стихията на българина

Българите не могат да се определят като много въодушевени дарители, поне според отговорите им от изследването. Преобладаващото мнозинство - над 54 на сто, отговарят, че не са правили дарение през последната година. Предпочитаният начин си остава изпращането на SMS - за 35 на сто от анкетираните.

Дарение на място е предпочитано от една четвърт от хората - това е дарение, което изисква повече усилие и съпричастност.

Българите си пазят кръвта ревностно. Едва 36 на сто от хората казват, че са дарявали кръв - което обяснява и постоянния недостиг в кръвните банки в страната. Причината за тази неохотност не е изяснена- вероятно частично и заради липсата на убедителни кампании, но това може да е само част от обяснението. 

Българинът вярва в технологичния прогрес

Стабилно мнозинство от българите вярва, че технологиите водят света към по-добро. Неверниците в прогреса са 23 на сто. Сред най-младите само една десета смятат, че технологиите водят светът към по-лошо, докато при хората над 60 години процентът нараства до над една трета.

Залитането към твърдата ръка проличава и в отговорите на въпроса дали държавата трябва да наблюдава потребителите в интернет. Доста притеснително - мненията "да" и "против" са почти изравнени. 37 на сто отговарят положително, 40 на сто са против следенето.

Сред най-младите, процентът на тези, които смятат, че не трябва държавата да следи потребителите в интернет, е два пъти по-висок от тези, които смятат, че трябва. При най-възрастните преобладава мнение, че потребителите в интернет трябва да бъдат следени от държавата.

*Реализация на изследването: Изследователски център „Тренд“
Възложител: Институт за дясна политика
Размер на извадка: 1004 ефективни интервюта на възраст 18+
Представителност: За пълнолетното население на страната
Метод на регистрация: Пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“
Период на провеждане: 03.10-10.10.2017 г.
Размер на статистическата грешка: ±3%