Има едно явление в наши дни, което заслужава особено внимание.

И то е Мария Захарова – официалният представител на външното министерство на Руската федерация. Не използвам граматическата форма за женски род на името „представител“ и не казвам „представителка“ тук, тъй като подозирам, че самата госпожа Захарова би възприела отнасянето на езиковия термин с окончание за женски род към нея самата по-скоро негативно. Предполагам, че реакцията ѝ може би ще е такава, тъй като си давам сметка, че в очите на госпожа Захарова придаването на такава пък чак значимост на стандартите за политическа коректност със самата си западност е проява на враждебност към Русия. Или реминисценция за някои маниери от времето на социализма, които сега не са сред най-модните в Москва.   

Мария Захарова е феномен наистина. Защото изявите ѝ като представител на руското външно министерство често са така ярки, че са направо ослепителни! В началото на тази седмица например Мария Захарова хвърли мощен лъч светлина върху един документален факт, за да илюстрира, тоест осветли през него значението на понятието лобизъм.

В студиото на  „Россия 1“ госпожа Захарова показа снимка, направена по думите ѝ в Белия дом. А на фотографията виждаме Хилъри Клинтън, като външен секретар на Съединените щати, да се усмихва широко, видимо приятно развълнувана от това, че се ръкува в този момент не с друг, а със самия Осама бин Ладен. Ето ви - коментира госпожа Захарова пред руската медия, ето ви един великолепен пример за лобизъм.

Има усет за точните попадения Мария Захарова. И какви връзки между нещата и понятията прави само! А това, че въпросната снимка е несръчно подправена, че е ниска топка монтаж, от най-примитивните като изпълнение, от възможно най-неубедителните, това е друга работа. Какво значение може да има нещо такова за човек с размаха и ума на Мария Владимировна! И с нейните феноменални познания в различни области, разбира се.

Та, като стана дума за многостранната информираност на Мария Захарова и за акуратните ѝ наблюдения по различни въпроси от първостепенно значение, се сетих за нещо друго с нейно участие от вчера, което дава да се разбере колко неотразимо феноменални са познанията по най-нова европейска история на настоящия официален представител на руското външно министерство. На 02. 11. 2017 г. в рамките на свой брифинг Захарова призова българските власти да направят необходимото, за да се сложи край на вандалското поругаване на съветските паметници, намиращи се на територията на България. Повод за това нейно официално изявление стана появата на надпис върху всеизвестния монумент в София на 31 октомври. Осъждайки този акт, Захарова заяви и следното, цитирано впоследствие от ТАСС: „Благодарение на нашите воини в годините на Втората световна война стана възможно да бъде предотвратена депортацията на евреите от България, с което 50 000 хиляди души бяха спасени от неизбежна гибел.“

Феноменално! Много се притеснявам, да ви кажа. Притеснявам се да не да последва някоя официална негативна реакция от страна на българското Външно министерство във връзка с величествените позовавания на безспорните исторически факти от страна на Захарова. Опасявам се да не вземе някой от българска страна да реагира остро и да попита какво общо има спасяването на българските евреи с действията на Съветската армия. Представете си, че на най-високо място в Москва, като резултат от тази реакция, вземат, че посъветват Мария Захарова да бъде малко по-внимателна, когато прави исторически препратки и въз основа на тях дава оценки. Ами ако това вземе, че стане? Съществува опасност Мария Захарова да спре да ни радва със своите така красиви, непосредствени и толкова нежно закачливи хрумвания, със своите проникновени и честни, но заедно с това и забавни, глумливи коментари. Те, коментарите на Мария Владимировна, са като пляски, игриви са такива едни, въртеливи.

Но са и умни, да, и са премерени! Точно като за дипломат от ранга на госпожа Захарова. Така е наистина. Защото, забележете само колко хитро и внимателно защитено е съждението на Мария Владимировна относно зависимостта между спасяването на близо 50 000 български евреи и действията на Съветската армия по време на Втората световна война. А каже някой, че такава връзка изобщо няма и няма как да има, а го е хванала веднага натясно Мария Захарова с аргумента, че става дума за поредица от свързани помежду си събития и процеси, отвеждащи в крайна сметка до успехите на Съветската армия срещу нацистка Германия, които са в основата на всичко. Нима, ще ви каже госпожа представителят на руското външно министерство, можеше да стане възможно възпрепятстването на депортацията на евреите от България, ако по онова време Червената армия не беше вече притиснала здраво Хитлер? Феноменално, нали?            

Ето защо за нищо на света не бива да се лишаваме от свежите, румени и дълбокомислени прозрения на Мария Захарова по исторически и дипломатически теми. Ще ни липсват иначе. А споделянията на Захарова от такова приятно естество и в такъв дух по адрес на България тъкмо зачестиха за наша радост тази година. Че даже и регулярни станаха.

Неотдавна в текста си „Годишна програма“ (публикуван в Портал „Култура“ на 22. 09. 2017) припомних хронологията на дружеските закачки с България от страна на представители на руската държава, съпровождали чинно големите празници от българския национален календар в рамките на една година. Позволете ми да скицирам тази последователност още веднъж:

19.09. 2016 – изказването на Пьотр Толстой за това, че руснаците скоро ще изкупят „цяла България“; 02. 03 2017 – Захарова съобщава за нота от външното министерство на Руската федерация във връзка с появата на графити върху паметника „Альоша“; 24. 05. 2017 – президентът Путин рефлектира на всеослушание върху кирилицата като културен феномен, появил се в определен историко-географски ареал; 06. 07. 2017 – Захарова отправя от името на Русия нота във връзка с посегателство върху Паметника на Съветската армия в София; 02.11.2017 – изказване на Мария Захарова, предизвикано от действия на неизвестни лица по отношение на същия този паметник, в което Захарова обвързва съдбата на българските евреи през 1943 г. с ролята на Съветската армия през Втората световна война.

Регулярност и логика тук несъмнено има. Да вземем най-скорошното от тези феноменални съвпадения, последвано от още по-феноменалното салто на Мария Захарова.

Та нали на първи ноември в България се отбелязва българският Ден на будителите. Установен при това първоначално на тази дата във връзка с празника на Свети Иоан Рилски –19 октомври, който ден по стария календарен стил съвпада със сегашния 1 ноември.   

Свети Иван, Рилският чудотворец, небесният ходатай за българите. И Денят на будителите. Какво удобно време е този ден на памет и поменуване за оскверняването на нечия памет и на нечий паметник! Нали! Какво сгодно време е този български празник за произвеждането на груби предизвикателства,  с помощта на които да се създаде впечатлението, че не българското общество, а Червената армия е спасила българските евреи. Чрез изписването точно върху този паметник на послание, което се интерпретира като антисемитско. За да бъде опетнен и посрамен Денят на будителите. Съжалявам, но за мен някои връзки тук изглеждат повече от очевидни. Серията от провокации, съпътстващи българските празници, продължи.    

И затова, моля Ви, министър Захариева, да не излизате с официална реакция заради думите на Мария Захарова! Недейте, защото в противен случай рискуваме някой най-голям големец в Москва да си каже, че все пак е хубаво да има и мяра, спирачки някакви да има все пак. А стане ли това, колкото и невероятно да е, може изведнъж да ни спрат шоуто на Мария Захарова. Или най-малкото да го променят. И ще си останем тогава само със скуката на достойното си съществуване на европейци, унесени в което често забравяме, че има и такива, на които много, ама много им се иска да го нямаме. А тези хора – хора като Мария Захарова и нейните работодатели, са ни нужни.

За да ни веселят с пляските си, но и за да ни държат с тях будни.

Публикуваме коментара на Андрей Захариев от "Портал Култура".