Все повече хора говорят за руска „черна каса“, която е финансирала кампанията във Великобритания в полза на напускането на Европейския съюз. Разследването напредва и ако бъде открито сериозно доказателство, това може да делегитимира проведения референдум.

Президентската администрация е най-мощната институция в личния режим на Путин – тя му доставя желаната разузнавателна информация, наблюдава министрите и губернаторите, координира кампанията от „активни мероприятия“ и мръсни трикове на Запад. Тази пролет бях седнал в Москва с един лукав бивш член на президентската администрация и той каза, че Путин изисквал видим успех днес на цената на истински успех утре. „Брекзит“ може да се окаже перфектният пример.

Това не е голяма изненада. Клишето казва, че Путин е обигран геополитически шахматист. Но в последните години той изглежда все по-изолиран от лоши новини и критични мнения, а това доведе до сериозни грешки. По-специално, той и неговите приближени така и не могат да разберат демократичните общества и чупливостта, която се крие под изнервената и късогледа политика.

Ако Путин си е вярвал, че неговата кампания от хакери, дезинформация, прикрити политически дарения и други схеми ще му позволят да определя политическия дневен ред на Запада, то много се е объркал. Очевидно руската намеса успя да влоши съществуващите политически и социални напрежения на Запад – от разпалването на ислямофобията в Европа до популисткия гняв, който помогна на кампанията на Тръмп.

И все пак - какво спечели Путин от това?

НАТО отново погледна към заплахата от изток и харчи повече за отбрана. Ключови европейски лидери като Еманюел Макрон и Ангела Меркел говорят в един глас за опасното влияние на Москва. А Доналд Тръмп се сблъсква с разследвания, слухове и съдебни дела. Гласуването за „Брекзит“ без съмнение зарадва Кремъл, който няма търпение да види разделена и разградена Европа - но и този въпрос днес изглежда отворен.

И точно заради това ще бъде чудесна ирония, ако точно Путин спаси Великобритания от „Брекзит“. Тънката струйка от сериозни данни и слухове за руска подкрепа за „Брекзит“ вече се превръща в безспирен поток. Част от тази подкрепа беше – да си го кажем открито, с твърде спорни резултат. Много се говори за предполагаемото влияние на англоезичната агенция „Спутник“ и телевизионния канал RT, както и за троловете и дезинформацията онлайн. Все още няма доказателства, че те са успели наистина да променят позициите на достатъчно хора.

Но пък има все по-голяма вероятност в края на тази година или в началото на следващата да видим солидни доказателства за финансова подкрепа от Москва за кампанията в полза на напускането на ЕС. Избирателната комисия започна разследване дали има нарушения на правилата за финансиране. Помощник на бившия лидер на Партията на независимостта Найджъл Фарадж беше арестуван от ФБР за пране на пари.

Според източници от разузнаването на САЩ, с които обсъждах действията на Москва, има и други случаи на подкрепа от руска „черна каса“ за кампанията за „Брекзит“. И тази информация вече се разследва и скоро може да бъде обявена. Разбира се, оценката на тези информации трябва да бъде много внимателна. Но това кога е спирало използването на гръмки обвинения за политически цели?

Най-забавното е, че това може да стане точно в момента, когато британският политически елит все повече се чуди как да се отскубне от кукичката „Брекзит“. Обществото недоволства от бавните преговори, но властта няма мандат да обърне линията. Сериозни доказателства за активна и прикрита руска намеса ще делегитимират резултата от референдума, в който „Брекзит“ надделя със съвсем малка преднина. Тогава твърдите привърженици на напускането ще започнат да изглеждат като „полезните идиоти“ на Путин.

Това ще позволи на правителство да проведе отново или изобщо да игнорира референдума, без това да бъде приемано като грешка или противопоставяне на избирателите. Това също ще проправи пътя към деактивирането на Член 50 или игнорирането му без наказание за Лондон. (Докато ЕС официално твърди, че ще позволи на Великобритания да промени позицията си, някои хора в Брюксел са настроени отмъстително.)

Страстта на Путин към подривни действия започва да наранява самия него. Тя е резултат на миналото му в КГБ и на националистическия гняв, породен от залеза на една суперсила. Той така и не открива друг, по-приемлив начин да помогне на Русия. Ако Путин изисква от своите шпиони, тролове, дипломати и лобисти да използват всяка възможност да разделят, объркват и бунят Запада, без значение от дългосрочната цена, той рискува да превърне страната си в презрян парий.

Възможно е неговите активни мероприятия да преобърнат съотношението на силите за „Брекзит“. Дори да върнат баланса там, където му е мястото.

...

Д-р Марк Галеоти е старши изследовател в Института за международни отношения в Прага и председател на Центъра за европейска сигурност. Коментарът му е публикуван в „Гардиън“. Преводът е на Клуб Z.