Третият том на своята поредица "Записки по революцията" ще представи политологът Евгений Дайнов през следващата седмица.

Политологът завършва своята поредица, започнала със "Записки по революцията - в България и другаде, 1962-1989", и издадената през 2016 г.  "Началото на прехода. Записки по революцията", която обхващаше периода между 1989 и 1996 г. 

Премиерата на последния том ще бъде на 22 ноември, сряда, от 18,30 ч. в кафе "Ориндж" на ул. "Граф Игнатиев" 18 в София. Книгата ще представи Константин Павлов-Комитата.

А тук ви представяме кратък откъс, който сочи, че и тази книга за политическите събития през последните години ще е "по-скоро забавна, отколкото професорска", както той определи предишната.

Междувременно в местните медии почва артилерийска подготовка: докъде ще го докараме с европейското си развитие, ако никой не иска модерните депа за боклуци при себе си? Ей го тоя Дайнов, уж е за природата, ама като стане дума за неговото село – сакън, боклукът да е другаде.

А моята позиция изобщо не беше тази. Исках наистина модерна сепарираща инсталация, пък ако ще на центъра на Миндя да е. Както има такава в центъра на Виена, прилича на готическа катедрала. Това бях съобщил на всички замесени.

Ама знаем, властта в такива случаи винаги подкарва черния пиар.

Добре, но тъкмо се бях запознал с един англичанин, мигрирал към съседното село Пчелище, който се оказа, че прави истински модерни „депа“, където сепарира и рециклира боклуците. Грабваме го него като алтернатива, вземаме за преводач Николета (малката дъщеря на Станимир Който Може Всичко, в момента работи в Европейския институт) и хайде на срещата на секретарите на общини.

Седят срещу ни шест общински секретари (повечето жени) и дуднат: модерно депо, МОСВ, програми, това-онова.

Идва нашият ред. Вадим англичанина. Той им прави презентация на инсталациите, които е правил из Германия и Америка. Влиза несепариран боклук направо от камиона – излиза „твърд остатък“ (глини, камъни), който се закопава в земята. Всичко останало се рециклира и извозва по предназначение: стъклата – към стъкларските заводи; металите – към металните; хартиите – към хартиените; пластмасите – към пластмасовите. Органиката става на тор и на гранули за прасетата.

Чиновничките слушат отегчено. Едната пита:

– И колко струва това чудо на техниката – като за шестте общини?

Англичанинът го беше сметнал – на око, по мои бележки:

– Към 29 милиона евро на първия модул, ако трябва да се разширява – по 10 милиона за всеки нов модул...

Събират главите, смятат шептейки. Обявяват на висок глас заключението:

– Прекалено е евтино!

Англичанинът е направо матиран:

– Да, евтино е – по-евтино от всякаква традиционна алтернатива. Ама вие нали трябва да пестите парите на данъкоплатците?

Награчват го една през друга, превръщайки се за част от секундата от скучни общинарки в разярени вещици. Защото онова, което той не знае, но аз знам (и те знаят), е, че израелският проект е на стойност 130 милиона долара.

Чакам затишие и:

– Знам къде ви стяга чепикът. Имате проект за 130 милиона долара (зашумяват: „Ти пък откъде знаеш?). От 130 милиона се краде повече, отколкото от 29 милиона, нали?

„Превеждай“ – шептя на Николета. Не искам англичанинът да изпусне за какво иде реч.

Изправя се срещу мен една леля – общинска секретарица:

– Да, нека се превежда. Преведете му и следното. Вижте какво, Дайнов, ние може да сме прости чиновници, но и ние имаме икономически интереси!

Прочетете, моля ви, пак горните три реда. Вникнете в тях. В главите на чиновниците това да крадат парите на данъкоплатците не е осъдително. То е принцип, който те съобщават с пълна убеденост: „И ние, не само вие, тъпите работещи, които ни издържате, имаме икономически интереси! Не падаме по-долу! Интереса клати феса.“

Ненапразно се бяха превърнали във вещици в момента, в който стана дума за пари...

Обслужване на общото благо? Служене на гражданите? Оказване на публични услуги? Забравете. Тия споделиха пред публика нещо, заради което в една нормална страна биха били разследвани с оглед вкарване в дранголника. У нас обаче просто съобщиха принципа, на който действат: Вземаме. И онова, което ни предлагате с тъпия ваш сепаратор, ни е прекалено малко.

А после – как се стигна до епидемията от „усвояване на средства“ под мъдрото ръководство на Бойко Борисов? Ето как – отдолу нагоре. Той само подпечата онова, което вече беше правило.

Опитвах се да обясня на разгорещилите се чиновнички, че са за прокурор, когато се изправи една девойка от Стражица. И отсече:

– Вие, Дайнов, не сте никакъв професор. Вие сте неумит селянин, застанал на пътя на нàучно-техническия прогрес с вила в ръка!

Туш.

Тъкмо започвам да крякам, че да ми изсипват в реката по двеста хиляди тона боклук годишно не е никакъв прогрес – и ми звъни мобилният. В Капиново били вдигнали въстанието – свалили дърво напреки на пътя и го превърнали в барикада. Строили се зад него, чакат врага...