След шока на референдума за “Брекзит” 27-те в ЕС се кълнат в единство. Дори британците го признават, когато се сблъскат с твърдата им позиция по условията на развода. Единството обаче не изглеждаше толкова убедително снощи, когато министрите на държавите членки без британския си колега гласуваха къде да пратят след “Брекзит” две европейски агенции, сега базирани в Лондон – Европейската агенция по лекарствата и Европейската банкова агенция. Вече е ясно, че първата отива в Амстердам, а втората – в Париж.

Конкуренцията беше обяснима заради икономическите изгоди, които носи домакинството на такива агенции – европейско финансиране, стотици високоплатени служители, които харчат възнагражденията си там, където работят, десетки хиляди командировани годишно, които носят оборот на местните хотелиери и търговци, стотици милиони евро за наем от бюджета на ЕС или добра цена за сгради, които той реши да придобие. Не без значение е и международният престиж. Да осигуриш седалище на такава институция е знак за качество, сигнал за инвеститорите.

За агенцията по лекарствата кандидатстваха 19 града, включително София, а за банковата агенция – осем. След гласувания в три кръга по предварително приети правила министрите одобриха решението с единодушие, но след него остана горчив вкус по три причини.

И за двете агенции в последния вот гласовете се оказваха разделени поравно между водещите двама кандидати – съответно Амстердам и Милано и Париж и Дъблин. Така симетрично разделена, Европа може да бъде наречена всякак, но не и единна.

Поради равенството на гласовете се наложи важният избор да бъде направен чрез жребий. Основаващата се на разума и отговорността Европа се предаде на случайността. Прозрачният, демократичен и информиран избор изведнъж беше подменен с казино. В него и за двете агенции изгубиха водещите до втория кръг кандидати, макар ЕС да претендира, че оценява всекиго “според заслугите”. Журналисти питаха дали хазартният метод ще бъде използван и в други области, където липсват политическо съгласие и воля, да  речем – миграцията. Държавите членки да теглят чоп да има или да няма задължителни мигрантски квоти и постоянен механизъм за солидарност. Или пък в икономическия и валутния съюз – да има или да няма отделен бюджет на еврозоната.

И най-сетне – агенциите останаха в т.нар. "Стара Европа". Присъединилите се след 2000 г. страни си тръгнаха с празни ръце. Ден по-късно говорителят на Комисията Маргаритис Схинас за пореден път декларира, че тя работи “за кохезията и единството” в ЕС, но че не е отговорна за избора направен от неговите държави. Показателно е, че Европа се огъна пред заплахата на служителите на агенциите да напуснат масово, ако ЕС ги премести в някоя “екскомунистическа” страна. Това говори достатъчно за разминаването между думите на политическото ръководство на Комисията и делата на нейните високоплатени служители.

“Брекзит” може да обединява 27-те, но наследството на “Брекзит” има мощен потенциал да ги разделя. Епизодът с агенциите е само началото. Предстоят борбите кой в ЕС да надследи лондонското Сити като финансов център след Брекзит и кой за какво да харчи европейския бюджет. Те  ще са безмилостни. Британия има всички основания да потърси изгоди от това.