Вероятността пазарът на труда в България да бъде “залят” от чужда работна ръка, дори при липса на каквито и да е ограничения за нейния достъп, е минимална. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Въпреки постепенното покачване на работните заплати в страната, те остават далеч от тези в редица алтернативни дестинации за чуждите работници. Разликата в нивото на заплащане между България и Украйна, Молдова, Македония не е достатъчно голяма.

В анализа се изтъква, че българската икономика приключи третото тримесечие на 2017 г. с рекордно висока заетост, почти рекордно ниска безработица, нарастваща икономическа активност и невиждани от близо десетилетие темпове на увеличаване на средната работна заплата. Водещ фактор, който пречи на икономиката да разгърне пълния си потенциал, е увеличаващият се недостиг на трудов ресурс.

След успешния опит в сферата на летния туризъм, желание за облекчаване на условията на привличане на работници от чужбина беше заявено не само от асоциации в земеделието, но и от водещи работодателски организации, представляващи редица компании в преработващата промишленост. Според последните данни на Евростат относителният дял на индустриалните предприятия у нас, които посочват липсата на подходящи кадри като фактор, ограничаващ производството, достига рекордните 35% през третото тримесечие на 2017 г.

Дори в годините преди кризата, когато безработицата беше по-ниска от отчетената през третото тримесечие на 2017 г., върховата стойност е едва 25%. Българските индустриални предприятия щяха да произвеждат повече и да изнасят повече, ако имаха необходимия ресурс. Забавянето или отказването на постъпили поръчки поради недостиг на хора е проблем не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план заради пропускането на възможности за търговски взаимоотношения с потенциално ключови контрагенти.

По всичко личи, че зимният сезон 2017/2018 няма да мине без работници от чужбина. Причината е, че както летният, така и зимният туризъм в България не успяват да привлекат или задържат насочилите се към по-високоплатени дестинации местни сезонни работници. Освен чисто икономически фактори като разликата в нивото на заплащане между отделните страни, фактор е и позиционирането на България като дестинация за евтин туризъм.

Има и друг момент - в много региони на страната недостигът на кадри е подчертано демографски обусловен. Добър пример е Смолян - област с бързо застаряващо население, в която икономическата активност на населението на 15-64 години достигна 74,1% през 2016 г. при средно 68,7% за страната. Активността е по-висока само в столицата (75,4%). Само в рамките на година заетостта в Смолян се повишава от 64,4% на 69,3% (към третото тримесечие на 2017 г.), като постепенно недостиг на кадри, освен в туризма, започва да се усеща и в други икономически дейности като строителството. Областта е едновременно “изолирана” в териториално отношение заради релефа си и в същото време е в достатъчна близост до може би най-интензивно развиващия се икономически център в страната - Пловдив. Това намалява нейната способност да привлича кадри от съседните области, което поставя бизнеса в патова позиция

България може да е най-бедната страна в ЕС, но все пак е страна от ЕС и самото обстоятелство, че граждани от други страни имат желание да работят тук е показателно за напредъка ни в редица отношения, включително нивото на заплащане и условията на труд.