Бавно и полека кабинетът подготвя почвата за изграждане на АЕЦ "Белене". Това е видно и от окончателния вариант на актуализираната стратегия за национална сигурност, която най-сетне беше публикувана. 

Както Клуб Z писа, стратегическият документ бе приет на последното правителствено заседание миналата сряда, без обаче преди това да е бил подложен на стандартното обществено обсъждане. Негова версия можеше да се намери само на сайта на МВР. Така и не стана ясно обаче какво от текста е отпаднало и какво се е променило, докато от Министерския съвет най-сетне не го качиха в системата си с документи.

Между предложените текстове и приетите впоследствие има разлика, особено очевидна е тя в главата, касаеща енергийната сигурност и в частност бъдещите ядрени проекти. Докато в старата редакция се говореше за "институционална подкрепа" за изграждането на нови ядрени мощности, разбирай АЕЦ "Белене", то в новите за тази тема се говори вече доста по-категорично.

"Развитието на ядрената енергетика има стратегическо значение за националната ни сигурност. Изграждането на нови мощности се подкрепя институционално предвид това, че е перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет", гласи старият текст.

А новият:

"Развитието на ядрената енергетика има стратегическо значение за националната ни сигурност. Особено място заемат удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" и изграждането на нови мощности като перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия..."

Всъщност тази редакция не би трябвало да е изненада, тъй като правителството съвсем явно върви към премахване на мораториума за строителството на АЕЦ "Белене", а енергийният министър Теменужка Петкова обяви наскоро, че държавата е инвестирала в проекта и ако не го реализира, ще загуби дадените до момента пари за реактори и площадка. Позовавайки се на доклада на БАН, който все още се пази в тайна от обществеността, тя дори начерта най-изгодния за реализацията на проекта вариант - платените досега активи да бъдат включени като апорт в една бъдеща проектна компания. Този вариант тя определи като "твърде възможен". През пролетта пък даваше заявки за 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", ако нямало инвеститор за "Белене", но тази теза отдавна не се коментира.

България продължава да подкрепя и проекта за "Южен коридор", пише още в окончателния текст. Отпаднали са проектите "Южен поток" и НАБУКО. Както е известно, "Южен поток", който се предвиждаше да доставя газ от Русия през България като транзитьор до Италия, бе прекратен едностранно през 2014 г. от руския президент Владимир Путин. До последно България питаеше надежди, че това не е краят му. Замени го обаче "Турски поток", т.нар. Южен поток 2, в който България пак се надява да се включи. Той обаче не е посочен като приоритетен в стратегията за национална сигурност.

Вместо това е посочено, че страната ни подкрепя инициативата "Три морета", свързана с изграждането на енергийна инфраструктура по коридор север-юг. В инициативата членуват 12 държави, част от които разположени на Черно, Балтийско и Адриатическо море, в това число България. Счита се, че заинтересована страна от нея са САЩ като голям износител на втечнен газ, а идеята е да се намали руският монопол в доставките. Лично US президентът Доналд Тръмп се ангажира с инициативата, чийто генезис идва от Полша.