Депутатите от ГЕРБ са най-големите борци срещу корупцията. Поне в парламента, що се отнася до законодателството и гласуването в зала. И то не само в този мандат, а и в предишния.

Може да звучи невероятно, но това са фактите. Вчера парламентът прие, че всеки, който подаде "недоказан" сигнал за корупция подлежи на съд. Единствено депутатите от ГЕРБ бяха против този текст, но той мина с гласовете на БСП, ДПС и "Обединени патриоти". Отсъствието на половината парламентарна група на герберите при гласуването е укоримо, но пак не им отнема ореола на най-големи борци срещу корупията в този парламент.

Така на законово ниво бе създадена още една пречка пред мотивацията на гражданите да подават сигнали за корупция. Особено в по-малките региони на страната срещу местните дерибеи. С приемането на този текст мнозинството в парламента - но не управляващото - показа своето отношение към борбата с корупцията.  БСП, ДПС и патриотите очевидно предпочитат тя да си остане на ниво имитация във възможно най-голяма степен.

Само няколко дни преди това гласуване от БСП и ДПС заявиха, че ще внесат вот на недоверие срещу кабинета точно по темата за корупцията. С оглед последните събития обаче ще е най-добре ако двете партии помислят за друга тема за този вот. От друга страна ДПС и патриотите са люти врагове, ако се вярва на публичните им изявления. Що се отнася до гласувнето в зала по един от най-важните обществени въпроси обаче, борбата с корупцията, те се оказаха в един лагер.

В миналия мандат депутатите от ГЕРБ също бяха по-големи борци срещу корупцията в сравнение с БСП, ДПС и все още необединените патриоти. Тогавашният антикорупционен закон бе внесен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева и предвиждаше възможност антикорупционният орган да работи по анонимни сигнали. В кулаорите герберите скърцаха със зъби и ръмжаха срещу този текст, но в зала в крайна сметка го подкрепяха. С подкрепата на БСП, ДПС и патриотите обаче този закон въобще не стигна до второ четене, именно заради този текст.

Аргументите срещу анонимните сигнали вероятно имат своите основания. Подобни сигнали обаче се приемат в ОЛАФ. Въпросът защо у нас не може да има такива сигнали няма как да не бъде зададен, след като сме членове на ЕС и се опитваме да покриваме европейскитте стандарти във всичко.

В този мандат беше изначално ясно, че анонимини сигнали за корупция няма да има. Те бяха забранени както в законопроекта на управляващите, така и в отхвърления на първо четене законопроект на БСП. Партиите, които преди това влизаха в Реформаторския блок, сега не са в парламента, за да смущават консенсуса по тази тема.

Заплахата от съд за "недоказани" сигнали обаче бе нещо ново, а приемането й бе изненадващо. Точка за ГЕРБ, минус за България.

Парламентът очевидно ще изпълни обещанието си да приеме антикорупционния закон до края на годината. Този закон обаче едва ли ще допринесе за скорошното отпадане на европейския мониторинг върху България, което голямата мечта и на управляващите, и на опозицията. Неговите текстове предразполагат към всичко друго, но не и към ефективна борба с коруцията.