FB ми припомни едно мое изказване от преди тамън година. Няма да споделям половинчасови речи, надявам се, че няма повече да ми се налага да бъда толкова досаден.

Накратко: 

"Проблемите, пред които сме изправени, изискват много смели решения, същинско изграждане на една нова, трета българска република.

Целите пред обществото ни са много високи. Те налагат сериозно обединение на демократичната десница, като алтернатива на съществуващото управление. Единство на ДСБ, Гражданския съвет и Да, България е задължителното, но недостатъчно условие..."

Да. Година по-късно, минималната стъпка все още не е направена, макар (както и тогава) да е доста близо. Последиците изглеждат тревожни, дори отчайващи. Не, не изглеждат - те са.

И нека не се сърдим на социолозите - те отразяват резултатите от нашите действия. В обществото цари примирение пред баналното зло, доволство от малкия залък, комфорт от застоя. И това е справедливо и логично - никой не тръгва на бой пред офицерите, никой не следва разделени, объркани водачи. Освен ... в отстъпление и обратно в окопа на “стабилността”, на сигурно, в калта.

Проблемът не е в 80-те% (по Парето, не по Иво Христов-Песимиста). Проблемът е в 20-те.

И не, не насаждам отчаяние преди празници (то си е отдавна, съвсем делнично, насадено в мнозина). Този текст е оптимистичен. На Рождество празнуваме началото на най-голямата промяна и най-мащабната морална революция в историята на човечеството. Тя е извоювана срещу най-мощната “репресивна машина” в историята, в - нека се изразя метафорично - крайно неблагоприятна медийна среда.

И е извоювана не от, а въпреки фарисеите (от една страна) и зелотите (от друга).

Светли празници желая, и съкровена радост.

А на политически коректните идеалисти и материалисти - нека (респективно) силата и подаръците бъдат с вас.

Коментарът е от профила на Радан Кънев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията