По време на полет до Марс и обратно човек получава 60% от дозата радиация, смятана за допустима за цялата кариера на един космонавт. До този извод са стигнали руски и български учени на базата на данните, получени с апарата Trace Gas Orbiter от мисията "ЕкзоМарс". Това е първата мисия, изпратена на Червената планета, за да търси следи от живот. Досегашните марсиански апарати търсеха предимно вода.

Констатациите на учените означават, че човек може да извърши през живота си само една мисия до Марс без съществен риск за здравето му, съобщава руското онлайн издание Meduza.ru, като се позовава на "N+1" и резултатите от изследванията, публикувани в Icarus и достъпни чрез информационната платформа Elsevier. 

Космонавт, който пътува примерно година до Марс, ще получи облъчване от 0.7 сиверта (около 73 рентгена), което е доста висока доза. (Облъчване с 1 сиверт предизвиква лъчева болест у човека - б.р.) Космонавтите на борда на Международната космическа станция (МКС) получават облъчване от 0.3 сиверта на година, а на Земята - около 2.4 милисиверта на година. Както показват анализите на учените, едно пътешествие до Марс по най-бързия маршрут "изяжда" половината от дозата радиация за един космонавт.

Разработват се няколко програми за полети до Марс, определен като възможна бъдеща колония за човечеството. Американската космическа агенция (NASA) разработва една от тях, според която хора ще кацнат на Червената планета не по-рано от 2030 г. Основателят на SpaceX Илон Мъск смята да изпрати хора на Марс през 2024 г. съгласно неговия план за колонизация. В "Роскосмос" смятат, че тези срокове за изпращане на хора на Марс са твърде оптимистични.

Мисията "ЕкзоМарс" е първата, която ще търси следи от живот на Червената планета. Досегашните марсиански апарати търсеха предимно вода. Нито една мисия не е изпращана със задача да търси следи от биологична активност.

Руската ракета носител "Протон-М" с апарати на европейската мисия "ЕкзоМарс-2016" беше изстреляна от космодрума "Байконур" през март 2016 г. В състава й влизат орбиталният апарат Trace Gas Orbiter (TGO) и демонстрационният спускаем модул "Скиапарели". На орбиталния спътник TGO има и българска апаратура - дозиметричния апарат "Люлин-МО", който е част от руския неутронен спектрометър FREND. Затова и в анализа на данните участват български учени.