Добрата страна на спора за Истанбулската конвенция е, че той ще стимулира обновяването на българското законодателство, което се отнася до семейните отношения, и което е сред най-изостаналите в интелектуално и социално отношение части на българското право след 1989 г. Необходимо е да се приемат максимално високи законови гаранции срещу упражняването на насилие срещу жената в семейството и в обществото.

Същевременно семейното право трябва да бъде реформирано в посока гарантиране на равни права на партньорите в семейството и в доброволната общност на съжителство на мъжа и жената. Семейното насилие трябва да се наказва строго, но и злоупотребата - манипулациите на тема семейно насилие трябва също да бъдат безкомпромисно санкционирани. Равенството на половете трябва да бъде гарантирано, включително с приемането на инструменти на семейното право като "споделено родителство" и чрез механизми, стимулиращи, а ако е необходимо - и налагащи разумно партньорство между разделените родители в полза на пълноценното отглеждане на децата им.

Българското законодателство трябва да бъде образец за гарантиране и спазване на правата на всички хора, които притежават различна полова идентичност, за да бъдат те опазени от дискриминация и за да живеят като уважавани и достойни граждани. Но борбата за права е нещо различно от борбата за власт - за налагане на определени идеологически визии за пола като всеобщи. Всеки има право на свободна идентичност. Никой няма право на идеологически контрол с цел налагане на идентичност в обществените отношения - включително в сферите на полова самоидентификация.

...

Бих искал моята позиция да бъде ясна. Дебати като този за и против Истанбулската конвенция са европейски дебати. Арогантно е мнението, изказвано от едната страна, че нейните опоненти са "антиевропейци" и "путинисти". Това е наследената арогантност на две столетия безскрупулно радикално левичарство. Днес това левичарство се подвизава като култур-марксизъм, но се кипри под маската на "либерализъм".

Не, не сте либерали! Либерал е човек, за когото свободата е абсолютна ценност. За вас ценност е само вашата свобода - не и тази на другите. Другите за вас са глината, от която ще моделирате света на налудничавите си утопии. Съветът на Европа направи много за утвърждаването на демокрацията в посткомунистическа Европа. Което не ни пречи да кажем, че през последните 20 години тази институция се управлява от хора с все по-крайни левичарски възгледи. Този факт оказва въздействие върху документите, които се обсъждат и приемат там. Никой не е безгрешен - дори и този с най-неоспорваните заслуги. Престанете с квалификациите. Дайте възможност на всички да кажат мнението си и да формират позициите си. Вашите са известни.

Коментарите са от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията