В понеделник румънските социалдемократи свалиха от поста своя премиер Михай Тудосе. Ден по-късно президентът Клаус Йоханис посочи временен министър-председател. Едно е ясно: борбата за власт в северната съседка на България се изостря. 

50-годишният социалдемократ Тудосе беше на премиерския пост по-малко от седем месеца - подобно на своя предшественик и съпартиец Сорин Гриндяну, който бе отстранен след вот на недоверие. И двамата неколкократно се опитваха да се опълчат срещу могъщия си партиен шеф Ливиу Драгня. И двамата възразяваха срещу неговия любим проект - съдебната реформа, която и опозицията, и съдебната система, и гражданското общество в Румъния, а заедно с тях и ЕС и САЩ смятат за посегателство срещу върховенството на закона. Опитът да се противопоставят срещу Драгня доведе до отстраняването и на двамата мимолетно еманципирали се премиери.

Скрити от погледа на Запада

Левопопулистката Социалдемократическа партия (СДП) сне доверието от Тудосе с една твърде неубедителна аргументация. Малко преди това той обвини в лъжа и поиска оставката на вътрешната министърка Кармен Дан - дългогодишна и вярна съюзничка на Драгня. Самият Драгня, който е председател на парламента и шеф на СДП, няма право да стане министър-председател, понеже е осъждан за изборна фалшификация. Така че с четири очи гледа да не губи съюзници и помощници в правителството, още повече че в Румъния се очакват нови многолюдни протести, а може да се стигне и до предсрочни избори. Тъкмо на този фон силният човек в Букурещ, който се бори за спасяването на своя разклатен авторитет, държи да запази контрола над Министерството на вътрешните работи. Това явно му е по-важно от политическата или икономическата стабилност на страната и от надеждността на местната валута.

Преди два месеца Тудосе отстрани от кабинета две от близките приятелки на Драгня и с това си навлече гнева на могъщия лидер. Критиците на Драгня смятат, че той дава мило и драго, за да избегне евентуални нови съдебни дела и присъди, които окончателно биха съсипали политическата му кариера. Те твърдят, че Драгня е супербогат олигарх, а фактите пък сочат, че срещу него има подозрения в документна измама, злоупотреби с европейски фондове и злоупотреба с власт. Тъкмо поради това Драгня пришпори парламента още преди Нова година да приеме промени в законодателството, които на практика подписаха смъртния акт на независимото правосъдие.

Критичните гласове както в Румъния, така и от чужбина в хор твърдят, че Драгня политизира правосъдието и тежко орязва правомощията на полицията, на правоприлагащите органи и на антикорупционната служба с цел да осигури лично на себе си и на коалиционните си партньори снежнобяло досие и имунизация срещу всякакво съдебно преследване. И нито лидерът на социалдемократите, нито неговите политически другарчета сякаш ги е грижа, че в резултат правовата държава бере душа. Всички те се наслаждават на сенчестата ниша, в която се е приютила втората по бедност страна в ЕС вече от месеци, ако не и от години: скрита от погледа на Запада, който много по-остро критикува други държави членки - Унгария и Полша. Вътре в страната румънските първенци, които по много белези приличат на руската олигархия, вече от години се крият зад подконтролните им медии, бодро разпространяващи антизападни заговорнически теории. Според тези теории в Румъния имало заговор, организиран ту от еврейско-американския милиардер Джордж Сорос, ту от някаква загадъчна и неясно дефинирана "паралелна държава", който целял да свали от власт Драгня и партията му.

Икономиката расте, но бедността остава

Вярно е, че икономиката на Румъния продължава да расте стабилно, но това се случва най-вече благодарение на икономическите мерки, които бяха предприети през 2015 година от експертното правителство на Дачиан Чолош. А много граждани изобщо не усещат икономическото оживление, защото горчивата бедност все още е широко разпространена.

Недоволството от бедността, корупцията и липсващото върховенство на закона се шири сред нововъзникващата средна класа, възпира потенциалните чуждестранни инвеститори и най-вече прогонва от страната многобройни специалисти и учени. Това изтичане на мозъци има и още един страничен ефект: заедно с образованите хора от Румъния лека-полека си тръгват и симпатиите към ЕС и към демокрацията - разбира се, със сериозната помощ на руската пропаганда.

Президентът Клаус Йоханис, който е от германското малцинство в Румъния, в началото на 2017 година дори се включи в масовите демонстрации в защита на правовата държава. Но днес ще му бъде много трудно да предотврати ерозията на демокрацията. Стяга го тясна конституционна ризница, а представители на правителствения лагер през последните дни все по-често призовават за свалянето му. Във вторник Йоханис определи министъра на отбраната Михай Фифор за временно изпълняващ премиерската длъжност. Още не е ясно обаче дали президентът ще приеме предложението на социалдемократите да назначи трайно на премиерския пост друго протеже на Драгня - Виорика Данчила. На гражданите им остава единствено надеждата в планираните за събота нови големи протести и в евентуалната недвусмислена намеса на най-важните западни партньори и техни лидери като Меркел и Тръмп.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".