От едно кратко съобщение на Министерството на образованието преди дни научихме, че са утвърдени и публикувани новите учебни програми за 10-и клас. Наред с новостите в природните науки, литературата и изкуствата, съобщението изрежда и новите понятия по история, където с,ед много други се появява думата “комунизъм”. Промяната обаче е революционна и това определение изобщо не е пресилено. За първи път учебната програма, която е задължителна, казва на учителите по история, че трябва да обясняват на децата за комунистическия режим, култа към личността, Народния съд, репресиите и лагерите.

Промяната е революционна, защото 29 години след свалянето на Тодор Живков и края на еднопартийния режим на БКП българските ученици знаят за онзи период само това, което чуват у дома от родители, близки или роднини. Така много млади хора не знаят нищо за годините от 1944-та до 1989-а, а някои са придобили “розовите очила” на своите носталгични баби и дядовци, привърженици на Комунистическата партия. Резултатът е, че когато изследователският център “Тренд” попита през ноември: “В кой период бихте искали да живеете?”, 41% от анкетираните посочиха годините на комунизма.

Кое точно е новото?

Комунистическият период и досега присъстваше в някои учебници по история, но точно като период - без понятия като “Народен съд” и "възродителен процес", без зависимостта от СССР и без характеристиките на тоталитарната държава. Комунизмът присъстваше в някои учебници, но това зависеше от конкретните автори - сега е част от задължителната програма и това трябва да бъде отразено във всички следващи учебници.

Учениците сега ще се запознават с “ролята на СССР за налагане на комунистическия режим”, “култа към личността”, “едноличната власт на Тодор Живков”, “политическия терор и репресии”, “съпротивата срещу комунистическия режим”, “политиката на БКП към българите от Пиринска Македония”, “дисидентските прояви”, както и “технологичното изоставане на България спрямо Запада”. В час ще се обсъждат понятията “диктатура на пролетариата”, “насилствено коопериране”, “репресивен апарат”, “изселване”. Всичко това е качествено ново и ще премахне един срамен за страната ни факт: България бе единствената сред бившите комунистически държави, които днес са в НАТО и ЕС, където тоталитарното минало не е подробно изучавано в училище.

Как се стигна дотук?

Включването на комунизма в учебната програма не стана от само себе си. През 2014 г. проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България написа петиция за това. Тя бе подкрепена от свои колеги, граждани и политици. Трима президенти застанаха зад каузата - Росен Плевнелиев, Петър Стоянов и покойният д-р Желю Желев. Съпротивата срещу тази промяна бе огромна както от самата образователна система, която по принцип приема трудно всяко нововъведение, така и от историци с по-леви убеждения, които са склонни да оправдават престъпленията на комунистическия режим.

Има и гласове против - някои историци изразяват недоволство, че този период е представен в негативен контекст. Други им отговарят, че нима нацизмът се представя някъде в позитивен контекст? Припомнено бе също, че от 2000 г. в България действа закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен.

Без спорове не може - това също е част от демокрацията. По време на обсъждането е имало и компромиси: от програмата са отпаднали “съветска окупация” и подготвяното присъединяване на България като шестнайсета република към СССР. Промяната обаче е факт и тя наистина е значима. Така след още едно поколение може и да не се стряскаме, че повечето българи свързват комунизма преди всичко с работа, спокойствие, безплатно здравеопазване и образование и икономически подем и като че ли са забравили за отнетите човешки права, убийствата без съд и присъда и национализацията.

Тектът е публикуван в "Дойче веле".