Антонио Хосе Ледесма Диас (62 г.) е един от най-видните политзатворници в света. Той е един от лидерите на демократичната опозиция във Венецуела, удостоена с наградата "Сахаров" на Европарламента за свобода на мисълта за 2017 г. Оглавява партията Съюз "Смел народ".

През 2008 г. Ледесма е избран за кмет на столицата Каракас. През 2015 г. е арестуван и обвинен от президента Николас Мадуро в съучастие в "американски заговор за сваляне на правителството". По-късно е преместен под домашен арест. На 17 ноември 2017 г. Антонио Ледесма избяга от дома си, мина неразпознат през 29 пропускателни пункта и премина в Колумбия, откъдето отлетя за Испания.

 

- Г-н Ледесма, какво представлява днешната мадуристка Венецуела?

- Страна, превзета от насилието. То се извърша от един режим, който има намерение да упражнява пълен контрол върху 30-милионното й население. Венецуела е на ръба на пропастта. Там цари несигурност, защото правовата държава бе ликвидирана. Страдаме от катастрофална криза на управлението, от огромно неравенство в икономически и социален план. Ние сме в момента страната с най-високата инфлация в света. В реултат на лошото и некадърно управление липсват не само стоки от първа необходимост, но също така лекарства И в резултат ряко се увеличи смъртността. Такава е днешната картина от Венецуела.

- В Източна Европа едно време също имаше такива липси. Но хората, за разлика от вас, дори не можеха да излизат свободно в чужбина. Известен ли ви е този факт?

- Но сега венецуелците масово започнаха да бягат със салове. В отчаянието си те търсят спасение на близките острови Аруба, Кюрасао, Бонайре.

- Защо със салове? Да не би и там вече да са забранили свободните пътувания?

- Не. Но много хора нямат паспорти. Няма да повярвате, но властите бавят издаването на такива паспорти, когато е изтекъл срокът на старите. Оправдават се с липсата на хартия. Разбира се, нещата се оправят веднага с един солиден подкуп. Но колцина могат да си го позволят? Освен това огромна част от венецуелците нямат пари да си купят самолетен билет. Отделно хиляди хора всеки ден пресичат границата с Колумбия - това със сигурност ви е известно. Всеки търси спасение от немотията и безработицата. Говори се, че днес в чужбина има цели 4 милиона венецуелци. Такова нещо не се е случвало досега в цялата ни история.

- За вашето бягство писаха, че било достойно за един холивудски филм. Бихте ли раказали как избягахте от домашен арест?

- Бягството ми бе изпълнено с рискове. Точно днес, когато разговаряме (17 януари – б.а.), се навършиха два месеца от него. Слава Богу, успях да се измъкна и да мина през всички военни или полицейски постове по пътя ми. Пътувах цяло денонощие по шосетата, преди да стигна до свободната територия на Колумбия.

- Писаха, че тези постове били 29...

- Точно така. Най-малко толкова бяха. Решението за бягство бе лично мое, никой не го е организирал. Нито едно правителство не е свързано с това, не вярвайте на писанията. Осъзнавах всички рискове, защото трябваше да измина над 1000 километра. Беше си като руска рулетка. Имаше огромна опасност да ме разпознаят. Още повече, бягството ми е било усетено почти веднага и слушах по радиото как съобщават, че ме издирват с червена бюлетина. Всички телевизии постоянно показваха снимката ми. Не знам как никой от охраняващите постовете не ме позна. Пристигах в граничния град Кукута в Колумбия и незабавно уведомих местните власти. Президентът Хуан Мануел Сантос веднага ми предостави убежище. Но аз отидох в Испания, където живее семейството ми. И оттам ще водя борбата, която водят милиони венецуелци. Същевременно вече започнах да обикалям Европа, Северна и Южна Америка.

- С фалшив паспорт ли бяхте? И не е ли имало все пак някой, който да бъде посветен в плановете ви?

- Разбира се, че имаше хора, които знаеха. Не бях сам в колата. Но нямах фалшив паспорт. Ще дойде времето и ще разкажа подробно как избягах. Но не сега.

- Получихте ли испанско гражданство?

- Не, аз съм венецуелец и никога не бих искал да имам друго гражданство. Но свободна и демократична Испания ми предостави всички възможности за пребиваване и свободно придвижване, за което съм благодарен. Скоро ми предстои пътуване до Източна Европа. Засега няма да ви казвам нищо повече. Всичко с времето си.

- Защо според вас опозицията във Венецуела е разединена? Не е ли така по-лесно за режима да остане на власт?

- Има разногласия, които смятам, че могат да бъдат разрешени. Особено ако става дума за бъдещето на Венецуела. Така например, въпреки противоречията вътре в опозицията, на свикания от нея референдум народът се изказа твърдо против измисленото от режима "Учредително народно събрание". Неговата единствена цел е да заеме мястото на законно избрания парламент, в който ние спечелихме убедително. Разногласията обаче са нещо нормално, когато става дума за една демократична опозиция. При демокрацията няма как всички да мислят еднакво. Само че всеки режим се възползва от това. И извлича максимална полза. Ето какво се получава.

- Казват, че Мадуро и режимът му днес контролират всичко. Как може да се сложи край на това? Възможни ли са граждански или военен бунт? Или преврат?

- Не, в никакъв случай. Това може да стане единствено с мирни средства. Но е необходимо едно демократично преустройване на опозицията. Явно имаме някои недостатъци, за което вината вероятно е в ръководителите. Това вероятно се отнася и за мен. Една огромна част от венецуелския народ - 80 на сто, искат да бъде сложен край на диктатурата. Трябва да ги мобилизираме и да спечелим доверието им.

Същевременно сме подготвили съдебен иск срещу Мадуро, който ще депозираме пред Организацията на американските държави (ОАД). Става дума за убийството на 8 души на 15 януари. (Сред тях бе и полицейският пилот Оскар Перес, който през юни 2017 г. обстрелва от военен хеликоптер сградата на Върховния съд в Каракас и оттогава се укриваше - б.а.) Това е убийство на предали се невъоръжени хора, което е нарушение на член 8 на Римския статут. Обвиняваме то и по член 15 - серийни убийства. Мадуро е един масов убиец.

- Тази година във Венецуела ще се състоят избори за президент. Кой ще бъде кандидатът на опозицията?

- Който и да бъде, трябва да е само един. И да бъде избран след зачитането на всички фактори. Точно този въпрос поставих наскоро, при първата ми обиколка зад граница след моето бягство. Много е важно посланията на кандидата да бъдат твърди и ясни. Те трябва да включват обещания не само за по-добър живот, но например и за граждански контрол върху армията, какъвто в момента липсва. На пръв поглед тази подробност може да изглежда маловажна, но не е така. Венецуела е една от страните, където военните са властвали доста по-малко. Не сме свикнали да живеем в казарма, както в някои други страни на американския континент.

- Възможно ли е кандидатът да сте вие?

- Не е първата ми мечта. Моята главна мечта е свободата на Венецуела. Казвам ви го съвсем искрено.

- Мнозина казват, че режимът във Венецуела не може да бъде свален, тъй като е крайно ляв, а алтернативата му пак е лява. И че в Латинска Америка като цяло липсва десницата. Така ли е всъщност?

- Самият аз се смятам за либерален социалдемократ. Но да, аз съм вляво от центъра, така да го кажем. Съществува един стереотип, според който десницата е консервативна и защитава статуквото, а левицата се бунтува. Но това е от по-стари времена. Във Венецуела има немалко хора, които не са наясно какви са. Самият аз се смятам за гражданин, който защитава частната собственост и смята, че върховенството на закона трябва да се уважава, че всички граждани трябва да имат достъп до образование и здравеопазване. Пък вие ме определяйте както си искате.