Трябва ли депутатът от ДПС Делян Пеевски да подаде декларация за наличие на частен интерес като вносител на законопроект, който засяга "доставчиците на медийни услуги" и кога? При положение, че собствеността му върху вестници е декларирана, а Законът за задължително депозиране на печатни издания вече третира публичността на собствеността на вестници. Юридически Пеевски няма установена собственост върху друг вид "доставчици на медийни услуги" или разпространителски фирми.

С казуса вече неизбежно ще трябва да се занимае комисията за борба с корупцията и конфликт на интерени в Народното събрание, след като от "Да, България" я сезираха. Досега въпросът чисто правно "висеше във въздуха" поради две причини - първата е, че комисията не може да се самосезира - тоест - за да се занимае с темата - някой трябва да повдигне въпроса.

Съществува и друга правна опция - самото лице да поиска проверка дали в конкретен случай е в конфликт на интерес или не.

Втората е, че в парламента от приемането на първия Закон за установяване на конфликт на интереси през 2007 г. досега въпросният текст от закона - за деклариране на частен интерес при внасяне на законопрект или промени в действащ закон, не е "влизал в експлоатация". Парламентарна практика има при деклариране на конфликт на интереси при обсъждане или гласуване на дадени текстове, но не и при внасяне, припомниха юристи. Бившият председател на Народното събрание, а сега председател на законодателния съвет на парламента проф. Огнян Герджиков заяви преди седмица пред "Клуб Z", че процедурата и сроковете по нея не са ясно регламентирани. В правилника за дейността и организацията на Народното събрание например пише:

При внасяне на законопроекти, изказване или гласуване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е длъжен да го декларира.

По прясно отменения закон за конфликт на интереси (тъй като разпоредбите станаха част от новия антикорупционен закон - б.р.) имаше специален образец на декларация, която се подадава от длъжностни лица при наличие на частен интерес. Въпросните образци би трябвало все още да действат до изработването на нови по новия закон от Министерския съвет. Срокът е тримесечен и започна да тече на 19 януари. В регистъра за конфликт на интереси в сайта на Народното събрание пише:

Декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ за частен интерес по конкретен повод, която се подава когато е налице частен интерес във връзка с изпълнение на тяхно правомощие или задължение по служба. Декларацията се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба.

Както се вижда от този текст - сроковете са въпрос на тълкуване кога трябва да се декларира евентуално наличие на частен интерес. 

И в стария, и в новия закон, третиращ темата, присъства текста:

"Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес". 

Дефиницията за "частен интерес" пък е средната:

Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.

Спорен се оказва въпросът дали от промените, внесени по Пеевски и колегите му следва "облага" или "поето задължение". Според юриста от ДПС Хамид Хамид, който е и съвносител на законопректа, по-скоро такъв не е наличен - тезата му бе споделена още при внасянето на законопроекта.

Според юриста от БСП Янаки Стоилов, който в този парламент не е депутат, но има дългогодишен опит, по-скоро трябва да се декларира частен интерес, доколкото е ясно и декларирано вече, че Пеевски е собственик на медии. Но въпросът, според него, е много по-широк и дълбок - тоест да се мисли дали изобщо тези текстове от закона са реално действащи и дали не трябва да се мисли просто за ограничение за депутатите да притежават, например, собственост в търговски дружества и т.н. 

Оказа се, че не в парламента, а в действащата доскоро Комисия за разкриване на конфликт на интереси през 2015 г. (вече част от новиата мегакомисия за борба с корупцията) е имало казус, свързан с това дали при внасяне на законопроект е наличен конфликт на интереси. Става дума за случай от 43-ото Народно събрание, когато се получава сигнал за частен интерес на юристи-депутати, които внасят промени в Закона за адвокатурата, бидейки самите те действащи адвокати (няма законова забрана депутати да упражняват дейности. като адвокати, лекари или преподаватели по време на мандата си - б.р.) 

Решението на комисията тогава след изслушване на депутатите-вносители, сред които са Данаил Кирилов (ГЕРБ), Петър Славов (РБ), Четин Казак (ДПС) и др. се взима решение, че не е наличен конфликт на интереси.

Според действащия закон, третиращ конфликта на интереси пък за нарушение на разпоредбите, засягащи деклариране на частен интерес, се предвижда санкция глоба - от 5000 до 10 000 лв. Това е в случаите на установен такъв конфликт по надлежния ред. 

Дали такъв е наличен или не - предстои да се разбере, след като парламентарната комисия, оглавявана от Борис Ячев от "Патриотичния фронт" насрочи заседание, на което да се разгледа постъпилия сигнал срещу Пеевски. Кога ще стане това - зависи от Ячев.