Парламентарните избори в Италия не биха могли да дадат по-тежка присъда на недостатъците на политическата класа, която управлява страната през последния четвърт век. Гласоподавателите обърнаха гръб на политиците, смятани за арогантни и служещи само на себе си, а повечето и за корумпирани и отговорни за двете десетилетия икономическа стагнация, както и за непрестанните нелегални миграционни потоци към Италия.

Несигурният резултат предвещава седмици политическа несигурност в Рим, последвани по всяка вероятност от сформиране на коалиционно правителство, което ще бъде разединявано от взаимно подозрение между партньорите от самото начало. А това поставя под съмнение доколко смело ще подходи Италия към ключовите икономически реформи, необходими за оцеляването й.

Като най-слаба от най-големите икономики в еврозоната, обременена с колосален държавен дълг, със слаб растеж и ниска продуктивност, Италия едва ли може да си позволи още пет години политическа несигурност преди следващите избори.

Резултатът предизвиква също и съмнения относно ролята на страната в една по-интегрирана еврозона, за каквато настояват Франция и Германия. Една от най-големите пречки пред подобна реформа отпадна в неделя, когато стана ясно, че членовете на германската Социалдемократическа партия са подкрепили сформиране на широка коалиция с Християндемократическия съюз на Ангела Меркел и баварския й партньор Христянсоциалния съюз на Хорст Зеехофер.

Италианските политици, държавни служители и индустриалци умират да играят роля във френско-германската инициатива. Но в неделя центристките политически партии, които споделят възгледите на Париж и Берлин, претърпяха унизителна загуба.

Победителите бяха популисткото движение “Пет звезди“ и крайно дясната антиимигрантска “Лига“. “Пет звезди“ спечели повече от 30% от гласовете, значителен ръст от 25% спрямо изборите през 2013 г. Движението ще бъде най-голямата партия в парламента.

Най-големият шок беше, че “Лигата“ надмина коалиционния си партньор “Форца Италия“ на бившия премиер Силвио Берлускони. Това не е само знак, че привлекателността на 81-годишният Берлускони залязва. Това показва огромното влияние на мигрантската криза. От 2014 г. повече от 600 хиляди нелегални мигранти са  влезли в Италия. А “Лигата“, най-силният антиимигрантски глас в италианската политика, е големият победител.

Важно е да се запомни, че резултатите от изборите не правят държавата неуправляема. Италианската демокрация се крепи на неразрушими стълбове, които я поддържат и по време на периоди на политическа нестабилност. Такъв стълб е президентската институция например. Серджио Матарела, настоящият държавен глава, ще играе ключова роля в излизането от периода на политическа несигурност след изборите.

Друг стълб е финансовото министерство, което служи като гарант за партньорите на Италия от еврозоната и за финансовите пазари, че на политиците няма да бъде позволено да провеждат безотговорна фискална политика.

И все пак страната е изправена пред огромни икономически предизвикателства. Десетки хиляди от най-обещаващите й младежи заминават всяка година. Когато европейската икономика расте, италианската винаги расте малко по-малко. Когато има рецесия, ударът върху Италия е винаги най-тежък. А резултатите от изборите не дават отговор как ще се бори страната с тези предизвикателства.

*Коментарът на Тони Барбър е публикуван във “Файненшъл Таймс“. Преводът е на Клуб Z.