Катар няма никакви инвестиции в България до момента. Днешният 8 март преминава под знака на визитата на катарския шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани, който има срещи с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов. София е домакин и на Българо-катарски бизнес форум с участието на над 60 предприемачи от богатото на въглеводороди емирство. В центъра на разговорите между двамата държавни глави са проекти от взаимен интерес в сферата на земеделието, производството на храни, транспортната инфраструктура, енергетиката, науката и образованието и др. Особен акцент е поставен върху инвестициите в земеделието и изграждането на земеделски фирми у нас.

Катар е една от най-богатите страни в света благодарение на износа на природен газ. Парите спечелени от „синьото гориво“ са инвестирани разумно в цял свят. Създаденият през 2005 г. Катарски инвестиционен фонд е натрупал над 335 милиарда долара активи, което го нарежда на 14 място в света. Той е собственик или има дялове в банките „Креди Суис“ и „Барклис“, гиганта в търговията с полезни изкопаеми „Гленкор“, бижутерийната фирма „Тифани“ и футболния отбор „Пари Сен Жермен“, както и в много други компании.

В България, за съжаление, няма катарски инвестиции. Това пише агенция БГНЕС в анализ.

Какво е малък и среден бизнес за Катар Идеите за развитие на двустранния бизнес с богатото на природен газ емирство са стари и датират още от времето на първия мандат на премиера Бойко Борисов и по-конкретно в периода от края на 2011 до средата на 2013 г. Тогавашният екип на българското посолство съдейства за осъществяването на редица двустранни срещи на български и катарски министри, открива се и самолетна линия.

емеделието е посочен като приоритет в отношенията, но въпреки това не се стига до конкретен резултат. Провалят се преговорите за инвестиции във фирмата „Градус“. Същото важи и за сътрудничеството в сферата на науката и образованието. Документите подписани с БАН, НБУ и НБКМ остават само на хартия. Най-голямата заслуга е привличането на депозит от 50 милиона долара, които Доха депозира през 2012 г. в Българската банка за развитие /ББР/. Тези пари са вложени у нас в знак на добра воля срещу бъдещи инвестиционни проекти. Впоследствие сумата е изтеглена през 2013 г. от катарците по време на правителството на премиера Пламен Орешарски. Причината е, че ББР не успява да предложи на Катар проекти, в които той да инвестира. Пак през 2013 г. по инициатива на българското посолство в Доха е проведена среща на Катарския инвестиционен фонд и представители на ББР, водени от директора на банката Билян Балев. Тогава се обсъжда идеята за създаване на фонд за инвестиции на малки и средни предприятия по примера на Франция и Италия. Българската делегация обаче се отказва, защото инвестиционната стъпка е над 30 милиона долара и нагоре. Всъщност такъв е мащабът за малък и среден бизнес за катарците, докато при нас това се смята за едър бизнес. Експертите и познавачите на Залива коментират, че Катар няма да инвестира в нищо, което ние в България смятаме за среден бизнес, освен ако няма политическо решение за това. Перспективи Причините в България да няма катарски инвестиции в земеделието, туризма и финансовия сектор, въпреки доброто начало поставено в периода 2011-2013, се дължат на вътрешнополитическата ситуация в страната и намаляването на интензитета на преговорите между Доха и София. В същото време перспективите за българо-катарското сътрудничество остават положителни, защото нивото на политическите отношения е добро. За да се постигне реален напредък и активизиране на двустранните контакти, на първо място трябва да се възстанови диалогът на ниво посолства и експерти с фокус върху конкретни проекти, които отговарят на възможностите на българската държава и интереса на катарските инвеститори.

Предложения, подобни на тези, направени по времето на няколко поредни правителства, за инвестиции в обекти със статут на национално културно значение или на практика в несъществуващото летище край Стара Загора, не биха могли да събудят интерес в държава, чийто инвестиционен портфейл надхвърля няколкостотин милиарда долара, категорични са експертите. Емирът на Катар, който е на първо посещение у нас след визитата на неговия баща шейх Хамад бин Халифа през 2008 г., най-вероятно би искал да получи и недвусмислена подкрепа по отношение на нерешения диспут, възникнал през юни 2017 г. със съседна Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн. Позиция на България, която призовава страните в диспута да седнат и да се разберат, е лишена от логика и не почива на задълбочен анализ относно причините зад конфликта и не допринася за интересите на България в Залива.