Деленето на българите на русофили и русофоби е традиционно. Започнало е от 80-те години на XIX в., когато една част от българското общество е осъзнало, че Русия не ни е освободила заради славянска и православна любов,, а защото си има свои собствени интереси. Това делене е съществувало винаги, дори между 1944 и 1989 г., макар тогава русофобите да не можеха да се изявяват публично. Както е тръгнало обаче разделянето на русофили и русофоби скоро може да остане в миналото. Просто защото с тези русофили русофоби няма да ни трябват. Нашенските русофили срутват имиджа на Русия у нас много по-качествено дори от най-злобните русофоби.

С какво, например, допринася Волен Сидеров за популярността на Русия у нас?

Ами с нищо. Напротив - неговото поведение постига точно обратния ефект. Нормално и естествено е българинът да има симпатии към Русия. По много причини. Но когато тази страна се опитва да си прокарва имперските интереси по наглия начин, по който това става чрез Сидеров, то тези симпатии определено минават на заден план.

Защото няма разумен човек, който да приеме за нормално поведението на руския патриарх Кирил у нас. Той си позволи да държи тон на президента и да ни поучава на кого за какво да сме благодарни. Дори отявлени русофили се почувстваха неудобно от неговите думи.

Не и Сидеров обаче. Първоначално той бе готов да изтрие цялото българско Възраждане, за да оправдае думите на Кирил.

После все пак разбра, че е прекалил, но така и не осъзна, че няма разумен аргумент, с който Кирил да бъде защитен на българска почва. Затова почна да дебатира в любимия на русофилите стил "а в САЩ що бият негрите"

 

Сидеров реагира много крайно спрямо коалиционния си партньор Валери Симеонов, който нарече Кирил "второрязрядно съветско ченге".

Впоследствие обаче и по тази линия омекна.

 

Но така и не си промени становището, че руския патриарх може да говори каквото си иска у нас.

Докато бранеше Русия, Сидеров си позволи да напада и известен журналист от БНТ. Дори попита с назидателен тон още ли води предаване по националната телевизия.

По този повод развитие във вид поне на извинение от страна на Сидеров все още няма.

Другите номинирани за наградата "най-голям русофил", както е известно, се намират в БСП. Този път от "Позитано" 20 бяха по-сдържани. Дали защото наистина смятат, че патриарх Кирил прекали, дали защото не знаеха какво да предприемат, предвид факта, че Кирил нахока техния президент, голямата им гордост... Все пак обаче някои социалисти също не издържаха. Депутатът Александър Симов нарече Симеонов "озверял фашист".

Какво фашистко има в това да отговориш по адекватен начин на една недопустима чужда намеса така и не стана ясно. Както е известно обаче БСП има доста широко разбиране за фашизма като такъв. Според схващанията на актива на "Позитано" 20 всеки, който си позволява да критикува Тодор Живков и Кремъл, не е нищо друго, освен фашист.

Ето какво представляват нашенските русофили. Ако Русия разчира на тях, за да поддържа добър имидж у нас, то рублите са дадени напразно.