Месец, след като премиерът Бойко Борисов обяви, че се заема с регулациите в медиите, а искането му бе скрепено с решение на Министерския съвет, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва "секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар". Поводът е искане, изпратено до комисията, подписано от министрите на финансите Владислав Горанов, на икономиката - Емил Караниколов и на културата Боил Банов.

Това са тримата министри, които премиерът Бойко Борисов "произведе" в работна група на властта, която за пише промени в медийното законодателство. Идеята бе внесена от Борисов лично в Министерския съвет на 28 февруари. Министрите имаха 14 дни да поискат анализа от КЗК. Според източници на Клуб Z срокът е бил спазен и документът с адресат КЗК е бил подписан на 14 март. По министерското писмо КЗК се е самосезирала със свое решение от 29 март.

На премиера му хрумна да се занимае с медийните регулации, след като депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Велислава Кръстева и Хамид Хамид внесоха в парламента промени в Закона за задължителното депозиране на печатни издания. Това се случи на 6 февруари. Депутатите от движението искат не само печатни и аудиовизуални медии, но и сайтове да декларират собственост пред Министерството на културата. Друга от внесените поправки в закона гласи, че медиите трябва да отчитат и паричните си постъпления, извън тези от дейността си и от реклама. В законопроекта на ДПС от деклариране са изключени банковите кредити, но от движението изразиха готовност да приемат различни предложения, ако проектът им стигне до второ четене в Народното събрание. Има и текстове, засягащи ангажименти на разпростанителските фирми, за да се отчита има ли изкривяване в конкуретнтата среда на този пазар.

Какво ще изследва КЗК?

Задачите, с които от КЗК ще се захванат по отношение на медийния пазар сега са следните:

Изследване на характеристиката, структурата на общия медиен пазар в страната (както и характеристиката и структурата на съответните подпазари в него), като за тази цел бъде анализирана дейността на всички видове медии (респективно на доставчиците на медийни услуги) участниците в сектора, включително: печатни медии – вестници, списания и други периодични издания, медиите, разпространявани, чрез електронни съобщителни мрежи, като обществените или търговски електронни медии лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги, както и онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.

Анализ на всички релевантни факти и обстоятелства, свързани с медийния пазар и установи съществуват ли данни или предпоставки за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на общия медиен пазар и/или на негови подпазари в страната и ако да, какви са причините за това.

Установяване налице ли са бариери и ако да, от какъв характер са те, за навлизането на нови участници на общия медиен пазар и/или неговите подпазари в страната, каква е степента на пазарна концентрация в сектора и каква е динамиката на развитие в него.

Установяване на съществуващата и приложима нормативна уредба в страната спрямо медийния пазар, както и дали е налице саморегулация е сектора и от какъв характер е същата.

КЗК се ангажира да "направи съответните изводи и препоръки за състоянието на конкурентната среда в общия медиен пазар и неговите подпазари в страната".

В писмото на тримата министри не е посочен "времеви обхват на анализа". Освен това "не са конкретизирани действия на участници или съществуващи нормативни текстове, пораждащи загриженост или съмнение относно конкурентната среда в сектора", става ясно още от съобщението на КЗК за бъдещата им работа. 

Според запознати в искането от работната министерска група аргументите да се сезира КЗК били в 10 точки. Самият документ обаче не е публичен.  

От КЗК зоват "обществеността" за активно съдействие при предоставянето на информация за изследването заради високия общестен интерес по темата. Освен това комисията ще изисква "актуална информация от компетентните държавни органи, браншови организации и участници на съответните пазари". С оглед значимия обществен интерес, КЗК призовава обществеността за активно съдействие при предоставянето на информация и данни във връзка с настоящото производство. 

Ще има ли нови законови текстове за медиите?

В решението на Министерския съвет, в което бе възложено на работната група от министри да сезират КЗК за медийния пазар, се иска и да се подготвят законови промени в сектора. През това време проектът на Пеевски и колегите му "отлежава" в Народното събрание без движение. Ресорната комисия по култура и медии с председател Вежди Рашидов не е разгледала проекта от 6 февруари насам. И Народното събрание е пратило до КЗК искане за становище по законопроекта, което е регистрирано в антимонополния орган на 12 март, показа проверка на Клуб Z. По информация от комисията по култура становище по законопроекта е поискано и от СЕМ. 

Източници от ГЕРБ твърдят, че законови промени за медиите при тях още не се пишат и вероятно ще се изчакат констатациите на КЗК от започващия секторен анализ. Законопроектът на ДПС по всяка вероятност все така ще продължи да отлежава, докато и управляващите не подготвят свои поправки.

 
Анализ на медийната собственост и пазара КЗК направи и през 2014 г. Антимонополният орган не установи концентрация на собственост или изкривявания на разпространителския пазар. Тогава в интервю пред Оffnews.bg Дарин Станков, директор на дирекция "Антитръст и концентрации" в КЗК казва само, че на разпространителския пазар липсва достатъчна отчетност, а подадената към КЗК информация е била оскъдна.