“Зад гърба на Уинстън гласът от смарт телевизора продължаваше да дърдори за чугуна и за преизпълнението на деветия тригодишен план. Смарт телевизорът едновременно приемаше и предаваше. Приемаше всеки звук на Уинстън освен едва доловим шепот; нещо повече — Уинстън можеше да бъде не само слушан, но и гледан, когато е в обсега на металическата пластина. И в обсега на смартфона си. И в обсега на стария, очукан iPod…”

Звучи ли ви познато? Нищо чудно - това е почти точен цитат от “1984” на Джордж Оруел. Почти, защото краткия цитат от известната книга е леко “ъпдейтнат” като за 2018-а. 

И не, не става въпрос за Фейсбук и тяхната фиксация в личната ви информация. Докато най-тежкото притеснение на западняка е дали Зукърбърг следи предпочитанията му към ангорки или азиатски тийнейджърки, в Китай имат по-сериозни проблеми от далеч по-дистопично естество.

“Остри очи” ще бъде далеч по-страшният заместител на телекраните на Оруел. Става дума за проект, който вече е в разработка, и има за цел да свърже в обща мрежа всички публични камери за наблюдение и всички, които са инсталирани в смарт устройствата в дома. И всеки, който има достъп до нея, може да наднича през всяка камера в мрежата. И да слуша през всеки микрофон.

Китайската комунистическа партия си е поставила за цел този проект да е завършен по стар комунистически маниер в края на петилетката - тоест до 2020 г. Изискването е да има 100% покритие на всички камери в страната, а системата да е оборудвана с нова технология за разпознаване на лица. 

Това не е изтекла информация от китайски дисиденти, а напълно официално съобщение в държавната китайска преса. 

Само през декември в Сичуан са инсталирани 40 000 нови камери в над 14 000 населени места. Но публичните са безобидни в сравнение с тези, които всеки носи със себе си. Погледнете телефона си - той по всяка вероятност има минимум две. 

772 милиона души в Китай имат достъп до интернет, 699 милиона пък имат смартфони, и двете числа ще растат с десетки милиони всяка година. Сами сметнете колко камери са това, свързани в най-контролираната мрежа на света.

Добре де, но за разлика от ангсоца на Оруел, китайският комунизъм все пак се опитва да изглежда прилично поне пред международните си партньори... и за разлика от Океания Поднебесната империя не е в състояние на война с половината свят.

Да, ама не - още миналата година правителството обяви първите тестове на новата си система за социален кредит. Раждаш се с 1000 точки и ако спазваш принципите на социализма и правилата на партията, те растат. Ако обаче не се справяте с работата (която често държавата ви е избрала), ако финансите са ви в бъркотия или сте глобени за неправилно пресичане, рейтингът пада. 

Образцовите граждани с висок социален кредит ще имат достъп до по-добри училища, застраховки, социални придобивки, и по-добри професионални позиции... Представете си го така - пуска местната община конкурс за трима експерти и добавя в края на обявата - “мининум 1500 кредита”!

Ако обаче разказваш вицове за другаря Дзинпин, общуваш с хора с нисък рейтинг, споделяш в социалните мрежи главата на вожда Мао, лепната върху дебел котарак... рейтингът ти пада. В момента със системата се експериментира в отделни градове, но целта е тя също да бъде пълноценно приложена в следващите години. 

И тя е напълно прозрачна - ето един прекрасен цитат от официалния документ на проекта:

“Когато поведението на хората не зависи от морала им, трябва да бъде създадена система, която да ограничи действията им. Затова е време за "Социалната кредитна система", която покрива четири важни области - политика, бизнес, общество и справедливост”.

Може би най-страшната концепция в “1984” обаче не са технологичните методи за следене или социалното оценяване на гражданите, а т.нар. наречения от Оруел опростен английски - “новговор”. Ето още един цитат от романа, този път без “ъпдейт”. Такъв просто не е нужен:

“Не разбираш ли, че главната цел на новговор е да ограничи мисълта? Накрая ще направим престъпмисълта практически невъзможна, защото няма да има думи, с които да се изрази. Всяко понятие, което изобщо ще е необходимо, ще се изразява само с една дума със строго определено значение, а всички допълнителни значения ще бъдат заличени и забравени.”

Китай прави това от почти 70 години. Чували ли сте за опростения китайски? През 1949 г. Китайската комунистическа партия започва своята първа голяма реформа на китайската писменост, като опростява солидно количество от популярните хандзъ - китайските йероглифи. Основният довод на комунистите е, че китайската писменост е станала твърде комплексна и затруднява ограмотяването на населението. В действителност грамотността оттогава насам се е покачила. Но в Тайван, например, където все още се пише на традиционен мандарин, тя е по-висока от континентален Китай.

Китайските лингвисти от десетилетия водят спорове дали в опростяването има политически елемент. Според някои от тях - предимно живеещите извън Китай, естествено - партията систематично преоформя езика така, че да отговаря на идеите за китайския социализъм. Дали са прави или не е въпрос за по-тежки специалисти, но е факт, че ККП готви нова реформа на езика в близките години. 

Обаче... Китай не е Океания и "1984" не е забранена там ("Фермата на животните" обаче е). Китайските комунисти още през 80-те разбират, че този подход няма да свърши работа. Падането на СССР е още един солиден довод срещу класическата идея за комунизъм. Затова и днес Поднебесната империя води тази специална политика, комбинираща като с магия комунизъм и капитализъм, която позволява средната класа, тази, която би могла да промени нещо, да съществува в една успешна имитация на демократична държава... В общи линии.

Затова и Китай не се занимава да лъже гражданите си и съобщава напълно официално за тези програми. А китайците са повече или по-малко доволни - имат пазар, възможности за развитие, повишава се сигурността, борбата с престъпността става по-ефективна.

Какво общо има това с нас? Ние не сме китайци. Всеки случай на следене, подслушване, използване на чужди данни води до безкрайни скандали, които пиар специалистите трябва да успокояват със седмици или дори месеци. Но Западът в още по-голяма степен има възможност да приложи абсолютно същия вид наблюдение. Технологията е налице, но ако някой реши да я ползва по този начин, той няма абсолютно никакъв интерес да ни каже.

Оруел пасти да яде.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z"