Несистемните партии

Определението „несистемни партии” продължава да бъде по-скоро печеливш политически етикет. Напоследък то получи негативен оттенък, тъй като т.нар. несистемни партии придобиха вкус на стигащ до крайности популизъм. Все още обаче всяка формация, която успее да убеди обществото, че е „несистемна”, по-скоро има шансове за успех на изборите.

Несистемните партии най-общо са онези, които се обявяват против статуквото – политическо, икономическо, всякакво. България вече натрупа солидна история с подобни формации. Дори бегъл поглед върху нея обаче показва едно – те рано или късно се превръщат в поддръжници на същото това статукво.

„Обединени патриоти” например, които доскоро бяха разединени и има индикации, че пак ще се разделят, бяха отявлено антисистемни формации. Към момента обаче те не просто са част от системата, а и част от властта. И бранят олигархичното статукво у нас най-безсрамно и дори цинично.

Опитът на вицепремиера Валери Симеонов да обясни, че концесионерът на Банско иска да строи втори лифт с благотворителна цел, безспорно е едно от най-наглите изказвания на политик в годините на прехода. Всичко бяхме чували, но политици да обясняват, че бизнесмени правят бизнес с благотворителна цел, определено е принос към историята на българския политико-икономически лобизъм.

Какво стана с Турция?

Другият обединен патриот Волен Сидеров пък наскоро обяви Бойко Борисов за „балкански балансьор”. Сидеров очевидно имаше предвид най-вече отношенията с Турция. Преди време обаче една от водещите каузи на „Атака” бе обезщетението на тракийските българи. По този въпрос не се е чуло да има някакъв напредък. Но и Сидеров вече почти не говори по тази тема. Интересно дали на срещата ЕС–Турция, която ще бъде в България, Сидеров ще спази традицията да атакува турската делегация с искания за обезщетения за тракийските българи и извинения за геноцида над всички наши сънародници по време на Османската империя. Преди не пропускаше повод.

В момента обаче се задоволява само и единствено с изказвания, че ако е премиер, щял да води друга политика спрямо Турция.

„Ние обичаме да се самобичуваме, но всъщност определено не сме на челните позиции, има много по-корумпирани държави“, е една от тезите на Сидеров напоследък. А приемането на антикорупционно законодателство според него се прави заради „натиск отвън”. Останалите партии, които винаги са били „системни”, никога не са се държали толкова грубо към партньорите на България в ЕС и НАТО. Доскоро „несистемният” Сидеров обаче се оказа най-големият защитник на корумпираната ни олигархия срещу натиска отвън тя да не бъде чак толкова корумпирана.

Лидерът на „Атака” все пак има и някои критики към правителството. Най-негативното изказване на Сидеров по отношение на управлението бе свързано с това, че правителството прехвърли на областния управител на София-област Илиан Тодоров отговорността за опасен язовир. Изказването на Сидеров бе изключително остро:

„Няма да оставя така игричките на някои министри от ГЕРБ или на някои лобистки кръгове... Целят да натопят Илиан Тодоров, да го изкарат виновен и да си измият ръцете с него... Няма значение, че с ГЕРБ сме коалиционни партньори. Коалиционните партньори трябва да се уважават. В случая ние не само че нямаме уважение, а имаме буквално подигравка с областния управител Илиан Тодоров просто защото е от „Атака”. Обръщам се и към премиера Борисов, и към председателя на ПГ ГЕРБ Цветан Цветанов, че няма да оставим това така. В четвъртък, когато в пленарната зала ще се гледа вотът на недоверие към правителството, аз не знам как ще гласувам. Не знам дали това правителство заслужава доверие по начина, по който се държи към тези, които го крепят на власт.“

В крайна сметка всичко утихна и Сидеров гласува както трябва. И тук обаче поведението му бе като типичен системен играч – заплахи към коалиционния партньор, когато има накърнен личен или партиен интерес.

Железният префект

Не беше толкова отдавна времето, когато и ГЕРБ бе „антисистемна” партия. А лидерът на партията Бойко Борисов, който преди това бе главен секретар на МВР, си бе спечелил славата на борец срещу мафията и престъпността. „Железният префект на България”. Така го посрещаха по градове, села и паланки превъзбудени граждани. Борисов обещаваше открито управление, възмездие за престъпленията на Тройната коалиция, управлявала преди първия мандат на ГЕРБ, и какво ли още не.

Оттогава насетне мина достатъчно време, за да стане ясно, че ГЕРБ е всичко друго, но не и антисистемна партия. Напротив – тя е основен стълб на олигархичното статукво, което пък е основната спирачка по пътя на България за същинска евроинтеграция. ГЕРБ и Борисов не само че не ни овъзмездиха за Тройната коалиция, а напротив – влязоха в нея. Те просто заместиха НДСВ в този формат. Вярно, тази нова тройна коалиция – БСП, ДПС и ГЕРБ – досега не е била формален факт. Неформално обаче тя продължава да си съществува. Това може да се проследи във всяко едно гласуване в парламентарната зала например, когато един или друг закон обслужват т.нар. модел #КОЙ.

Борисов обаче се оказа по-хитър от своя ментор Симеон Сакскобургготски. Бившият цар направи официална коалиция с БСП, въпреки изричното предизборно обещание, че това няма да се случи. Това бе и последната му голяма лъжа, която преля чашата на търпението на българския народ и той прати НДСВ на бунището на историята. Между другото, царската партия също започна като антисистемна. Симеон обещаваше почтеност във всичко и т.н. Но всъщност управлението на НДСВ установи евразийското ни олигархично статукво, от което все още не можем да се освободим.

Избегната грешка

Засега Борисов не е правил грешката да се коалира официално с БСП, макар да има подобни залитания. В началото на този мандат той отправи предложение към лидера на БСП Корнелия Нинова да оглави парламента. А на Деница Златева бе предложено да остане вицепремиер. Мотивът – предстоящото европредседателство.

Как пък нищо ново не измислиха тези наши политици за всичките тези години! Навремето Тройната коалиция бе сформирана с аналогичен мотив – предстоящото членство в ЕС. Евроинтеграцията винаги е била много удобен претекст за безпринципни коалиции. Европейците, както стана ясно, са лоши само когато ни натискат да станем и ние истинска европейска държава.

Този път обаче Нинова и БСП проявиха здрав разум и отказаха. И дори успяха да спечелят няколко пункта рейтинг, като обясниха, че подобни колаборации не са желани не само от избирателите на БСП, но и от тези на ГЕРБ.

ГЕРБ обаче продължава да крепи статуквото заедно с ДПС. Много често двете партии гласуват заедно по определени теми, като например т.нар. законопроект за КТБ, внесен лично от Делян Пеевски. С обяснението, че искат да спрат вторичното разграбване на банката, герберите и депесарите променят закони със задна дата. Това е изключително лоша законодателна практика, нямаща нищо общо с върховенството на закона.

Кога ли обаче това пусто върховенство на закона е имало някакво значение, особено в епохата на Борисов? Важното е, че тази практика е изключително удобна, за да се обяснява как не друг, а точно ГЕРБ и ДПС са най-загрижени за възстановяването на щетите от КТБ. Крадецът вика: „Дръжте крадеца!” Същевременно никой не търси сметка на отговорните държавни институции какво точно са свършили от фалита на банката насам. По-красноречив пример за политически чадър на олигархичното статукво трудно би могъл да бъде приведен.

Има и някои по-малки...

Има и някои по-малки партии, които са влизали в парламента на гребена на антисистемната вълна, но после са били най-нагли нейни стожери. Съвсем пресен е примерът с Николай Бареков, чиято формация „България без цензура” бе пръв помощник на ГЕРБ, БСП и ДПС срещу съдебната реформа например.

В този парламент ролята се играе от „Воля” с лидер Веселин Марешки. Преди изборите той набра популярност като борец срещу монополите с железен аргумент в очите на електората – направи бензиностанции, където бензинът бе по-евтин. Както е известно, на българина колата му е най-милото и хората подкрепиха Марешки. Днес обаче той винаги подкрепя ГЕРБ, ако в парламентарната зала не достигат гласове.

В един момент имидж на антисистемен играч придоби и Меглена Кунева. Въпреки миналото си на министър в правителствата на Сакскобургготски и Сергей Станишев тя успя по някаква причина да получи краткотрайна популярност на борец срещу статуквото. Впоследствие обаче именно Кунева застана начело на крилото в Реформаторския блок, което остана във властта по времето на второто правителство на ГЕРБ след провала на съдебната реформа.

Кунева и компания не просто задържаха ГЕРБ на власт за още една година. Те за пореден път разцепиха т.нар. автентична десница и до голяма степен предопределиха жалкото насипно състояние, в което се намира към момента. Същинският въпрос обаче е защо Кунева и нейното „Движение България на гражданите“ изобщо бяха допуснати при създаването на Реформаторския блок. Този въпрос все още няма разумен отговор.

В момента също се подготвят нови антисистемни формации. Едната е партията на Слави Трифонов, а другата – на Божидар Димитров. Няма как техните действия да бъдат коментирани отсега. Но бъдещите две политически организации получават в наследство много тежко бреме от своите предшественици и ще трябва да употребят много усилия, за да спечелят доверието на електората.

Или пък не чак толкова много усилия. През последните години той – при това не само в България, а и в най-утвърдените западни демокрации – се оказа доста податлив на популистки внушения. Така че нищо чудно и занапред да гледаме все същата история – партии, обявили се за антисистемни, които после се превръщат в най-големите крепители на статуквото.

----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през март 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.