Когато премиерът на една страна системно и непрекъснато:

 - вещае страховити сценарии пред човечеството;

 - намеква за катастрофични развития на процесите в геополитиката;

 - говори с прекомерно разтревожен песимизъм за лошите дни, очакващи света, континента и региона;

- прогнозира конфликти с висока интензивност между великите сили;

- интересува се с показна загриженост за бомбоубежищата;

- и се безпокои за пълчищата бежанци, които всеки момент могат да ни залеят...

То е въпрос на време доверчивият ни народец, чието мнение се формира от телевизиите, а позициите му се определят от подкупните социологически агенции, да се подплаши не на шега.

И народецът ни е вече подплашен, страхува се от всичко, а най-много се страхува от собствения си страх.

Твърде лесно и безкрайно леко се управлява един подплашен народец. Той навежда главици и върви покорно, желаещ само едно - някой да го обгрижва и напътства, да го пази и му спестява бремето да мисли. 

Само че ако се пренавият със страхотии пружините на покорното и послушно, стресирано и уплашено стадо, то може де се юрне със страшна скорост във всички посоки едновременно и да стъпче както тучните си пасбища, така и опазващите го овчарски кучета, а защо не и своите овчари, особено ако те станат някой ден лъжливи овчарчета, викащи през ден: "Въъъълк!"

Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.