Бившият френски президент Франсоа Оланд предупреди своя наследник Еманюел Макрон, който обича помпозността, да не забравя, че френски кралски особи са губили главите си на гилотината, предаде Ройтерс. 

В откъси от новата си книга "Уроци на властта" Оланд се опитва да пренапише хрониката на петте си години на най-високия държавен пост, чиято кулминация настъпи, когато стана първият в новата история лидер на Франция, отказал се да се бори за преизбиране. 

За помпозния Макрон

Оланд стигна до това решение заради непопулярността си и сега твърди, че избирателите могат да се обърнат и срещу Макрон, посочва Ройтерс. Той критикува сега арогантния и надменен стил, който неговият бивш икономически министър наложи, след като стана президент през май м. г. 

"Аз винаги съм отхвърлял монархическите концепции за институциите на Петата република. Тези, които казват, че хората си търсят крал, не трябва да забравят, че живеят в страна, в която глава на монарх е била отрязана", каза Оланд пред списание "Нувел обсерватьор" преди премиерата на книгата му. 

Предишният френски президент обвинява своя наследник на поста и в това, че задълбочава социалните неравенства, намалявайки данъци в угода на богатите и на корпорациите и провеждайки политически реформи, заради които левичарите нарекоха бившия банкер "президент на богатите". 

"Моето правителство ограничи неравенствата, а сегашното ги задълбочава", пише в книгата си Оланд, който си бе самоналожил дълго мълчание след своето оттегляне от властта преди близо една година. 

Отношенията между Оланд и бившето му протеже Макрон, който напусна социалистическото правителство, за да издигне собствената си кандидатура за президент, са достигнали толкова ниска точка, че вчера вестник "Монд" ги нарече "студена война".

През петте години в Елисейския дворец Франсоа Оланд е срещнал най-големите лидери в света. Неговият талант да ги обрисува като изящен художник личи в книгата му "Уроци на властта", пише "Нувел обсерватьор".

За Путин двуличния 

Най-трудната ми среща?

Несъмнено с Владимир Путин. Франсоа Оланд го среща три седмици след преизбирането му през 2012 година.

"Това е човек целият в мускули и обвит в мистерия и в същото време топъл и внимателен, колкото и студен и брутален. Гледайки винаги госта си с оня син поглед, който може да служи и за омайване и ухажване, той често е обезпокоен и експанзивен в смеха си и циничен в разсъжденията си, произнасяйки с равен и невъзмутим глас най-сурови думи", описва Оланд господаря на Кремъл.

Единствената, която не се бои от Путин, е Ангела Меркел. Двамата имат предимството, че са дълго време в политиката.

"Тя го познава добре и от дълго време. Тя знае как да говори с него. А той никога не се отказва да я подплашва с комбинация от заплахи, комплименти и спомени."

"Когато я прие в Сочи, той й демонстрира кучетата си. А знае перфектно, че тя не ги обича."

 

Путин е онзи тип двуличен човек, който е ту "доброто ченге", ту "лошото ченге", и понякога този маниер е объркващ.

Малко преди церемониите в Нормандия през юни 2014 г. Оланд и тогавашният външен министър Лоран Фабиюс го приеха в Елисейския дворец. Собственикът на Кремъл се оказва много шармантен.

"Очите ми неволно се фокусираха върху чанта като термос, която той държеше в ръката си. Разбрах, че там имаше бутилка водка, която Путин искаше да изпие с нас, като внимава питието да е с правилната температура (...). Той вдигна много тостове за славата на френско-руското приятелство ", спомня си бившият президент.

Няколко месеца по-късно Оланд вижда отново Путин на неформална среща в зала на летището в Москва. Проблемите с анексирането на Крим и Сирия са вече налице и са взривоопасни. Преговорите зациклят.

"В момента, в който трябваше да се разделим, руският президент пожела да ми направи подарък, за да се закрепи нашето примирие. От тайнствена кутия, която беше сложена до него, той извади документ в плик и с богато украсена опаковка. Това беше писмо от Наполеон, написано докато е във война с Русия. Изключително рядък документ."

Оланд заключава:

"Такъв е руският лидер, студен и целенасочен, непредсказуем и деликатен."

И продължава:

"Той е доволен от Европа в момент, в който тя е слаба и разделена. С едни играе с оръжията на икономиката и енергетиката, а с други - като разполага и оръжия по границите. Той е респектиран от силата като тази на САЩ, но показа, че няма да се спре да използва всички средства, включително и най-невероятните, за да посее неприятности и проблеми дори в сърцето на американската демокрация."

Обама "не обича никак да се доверява"

Мнението на Франсоа Оланд за неговия американски колега със сигурност е по-сладко, но по-контрастно, отколкото можеше да се очаква. На първо място, Оланд трудно прощава на Барак Обама срамежливостта и отстъплението по сирийското досие.

Когато на 18 май 2012 година влиза в Овалния кабинет, Франсоа Оланд за първи път вижда Обама. И всичко отговаря на описанието: 

"Висок на ръст, пъргав, пръска елегантност и усмивка, която блесва фамилиарно и отработено за игра пред другите."

Но Барак Обама също е манипулатор: той започва всички разговори с дълги и сложни обяснения и завършва дори преди да се е ангажирал с нещо, споделя бившият президент.

За него Франсоа Оланд ще запази в спомените си "личността, иконата, историческия миг като първи американски чернокож президент, а и като изключителен оратор, който знае как да възбуди емоции с магията на думите, един интелектуалец, способен да покаже разум и пълна информираност".

Обаче отблизо Обама изглежда много по-студен:

"Топлината, която Барак споделя с масите, и онази простичка усмивка, която демонстрира с таланта на майстор на комуникацията, изчезват при по-интимните срещи или лични контакти."

Той по никакъв начин не обича да се доверява или пък да показва чувствата си. Той е дружелюбен събеседник, но остава в изчаквателна позиция, коментира Оланд. И още:

"Обам яде малко и се грижи за линията си. Винаги внимава с хранителните навици на колегите си. Никога не си изяжда десерта. А когато му поднесох плато със сирена, той си отчупи малко парченце козе сирене, което леко изостави по-късно в края на чинията си."

Тръмп иска съвет... как да си комплектова кадрите

С Доналд Тръмп контактите са много редки. Всъщност двамата са си разменили два телефонни разговора. 

"По време на първия разговор Тръмп декларира любовта си към Франция. А за атентатите, които ни удариха, посочи безпокойството си и каза: "Франция вече не е Франция и Париж не е същият Париж." Говори ми за френската гастрономия, за вината, за паметниците ни, но се въздържа от всичко друго, което притежаваме", разказва Оланд. "След това заговори за парите и бях замаян от трилионите долари, които искаше да спести."

Второто (и последно) телефонно обаждане бе още по-вездесъщо.

"Искаше да се представи по-отстъпчив и за да свидетелства какво доверие ми има, ме попита дали не познавам хора, подходящи за съветници, които би могъл да вземе в екипа си. Обзе ме дивашки смях." Но Оланд бързо се съсредоточил и "пробутал" на Тръмп името на Хенри Кисинджър, бившия държавен секретар при президента Никсън, който бил все още прозорлив, въпреки че е на 94 години.

След това последвало дълго мълчание и Тръмп разбрал, че разговорът вече няма да продължи.

Хладна среща с папа Франциск

През януари 2014 година на фона на закона за брака във Франция, с който се разрешава съжителство на хомосексуални двойки, срещата преминава "по-скоро хладно". Светият отец го приема във Ватикана, седнал зад дървено бюро. Но папа Франциск притежава достатъчно финес, за да преодолее проблемите, които го дразнят, пише Оланд.

Той обрисува позитивно папа Франциск, подчертавайки неговите позиции за борба срещу бедността, както и битката срещу глобалното затопляне и климатичните промени, а също и позициите за бежанците и миграцията. Това е един папа социалдемократ, обобщава бившият френски президент.

Фидел Кастро и неговите зеленчуци

Двамата се виждат през 2015 година в резиденцията на кубинския лидер в Хавана. Фидел вече е болен, но не е загубил словоохотливостта си.

Оланд се бил приготвил да изслуша разсъждения за френската революция и нейните последици за развитието на партизанското движение в Латинска Америка, обаче останал много изненадан, когато Фидел заговорил за френските ботаници.

Той му обяснил, че те имали голямо значение за развитието на зеленчуковото разнообразие на Куба. И стана така, че Кастро ми разказа за зеленчуковата реколта вместо за кубинската революция, спомня си Оланд.

Елизабет II очарователната

През юни 2014 година британската кралица е почетен гост по случай честването на 70-годишнината от десанта в Нормандия. Тя е приета в Елисейския дворец за пети път - 57 години след първото й посещение в него. Франсоа Оланд е покорен от нейния чар.

"Тя говори френски с лек акцент, който придава определена елегантност на езика. Елизабет познава френския политически живот повече от 60 години, което позволява да се води политически диалог с приятно вметнати вицове", коментира Оланд.