Article_top

Предупредени сте. Носталгия, безразличие или ненавист – независимо от преобладаващите чувства към политическия режим, по времето на който е построен паметникът на връх Хаджи Димитър, тук ще разгледаме важността на монумента като културно наследство.

Бузлуджа: що е то?

Връх Хаджи Димитър, днес по-известен със старото си име Бузлуджа, е популярен поради две причини. Едната е, че през 1868 г. четата на Хаджи Димитър се сражава там срещу турската войска. Четниците са разбити, а по-късно Христо Ботев описва гибелта им в поемата „Хаджи Димитър“.

Другият повод Бузлуджа да изплува в съзнанието ни е заради Дом-паметника на БКП – монументът, издигнат там преди 37 години в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891. Сградата, наподобяваща кораб от вселената на Междузвездни войни и изпреварваща времето, в което е създадена, е издигната с труда на едни от най-добрите български творци за онези години. И въпреки това, тя стои кротко на този старопланински връх, руши се парче по парче и мозайка по мозайка, докато отговорността за зданието се прехвърля от една на друга институция. Да я бъде или да не я бъде тази Бузлуджа? 

„Чинията“ е сред 7-те най-застрашени паметника в Европа

Неслучайно през март „Европа Ностра“, водещо обществено движение за опазване на културно и природно наследство, обяви паметника на Бузлуджа като един от 7-те най-застрашени монумента в Европа.

„Чинията“ бе избрана от екип от специалисти по архитектура, история, археология, реставрация, проектно анализиране и финанси, поставяйки я под един знаменател с историческия център на Виена в Австрия, манастирския комплекс Давид-Гареджа в Грузия, следвизантийските църкви в Москополе и Виткук в Албания, гръцкото сиропиталище Принкипо на Принцовите острови в Турция, казиното Констанца в Румъния и фабриката за лед Гримсби във Великобритания.

„Чинията“ се оценява и от стотици туристи, които прелитат континенти, специално за да я видят. Сградата е затворена в момента, защото е опасна за посетители, което обаче води до неизбежния „незаконен“ туризъм. Любопитният човек не може да бъде спрян от предупредителна табела. Факт е, че няма опасност скелето на Дом-паметника да се срути на този етап, и все пак по-непредпазливите „изследователи“ поемат риск да пострадат, влизайки вътре. Случи ли се инцидент, никой няма да посочи с пръст индивида, който сам е отговорен за постъпката си, а всички ще се обърнем към държавата, която е позволила съществуването на този риск. Но трябва ли да се стигне до там, за да обърнем внимание на паметника на Бузлуджа? Дано отговорът да е „не“.

Какво правят други държави с монументи от вече паднали режими?

Давам примери за това как са постъпили други нации със символите и паметниците на вече несъществуващи в държавите им политически режими, като целта не е те да се сравняват от историческа, политическа или хуманна гледна точка. Просто факти.

След падането на фашизма Германия работи изключително систематично по премахването на нацистките паметници, символи и архитектура. Има няколко случая обаче, в които монументи от времето на нацистка Германия не са унищожени, а са просто преправени с образователна цел. Например бившето седалище на Върховното главно командване на въоръжените сили в Берлин е превърнато в мемориал на германската съпротива. Олимпийският стадион, построен и ползван от Хитлер за възхваляването на фашизма по време на игрите през 1936-а, по-късно е оползотворен с цел честването на еврейски атлети.

Друг пример е един от символите на комунистическа Румъния – днес Палатът на парламента, тогава Дом на народа – също е запазен след демократичните промени през 1989 г. Въпреки скъпото строителство на сградата, буквално отгладувано от обикновените румънци, както и възникналите с промените дебати дали зданието трябва да се събори, държавата взима практичното решение да я запази и използва с административни цели.

Испания на свой ред също премахва всички паметни плочи, знаци и други символи от времето на Франсиско Франко и диктатурата му. Но през 2007 г. е приет закон за „историческа памет“, част от който защитава обекти с архитектурно, художествено или религиозно значение.

Едно от най-противоречивите места в Испания е именно мемориалът „Долината на падналите“, където се намира и гробът на Франко. Също така там са погребани над 30 000 военни и от двете страни на гражданската война. И все пак този паметник привлича стотици туристи. Аз също съм посещавала монумента заедно с колоритна групичка приятели, състояща се от англичанка, французойка, финландка и един наполовина-италианец наполовина-южноафриканец. На един час от Мадрид петимата прекарахме почти цял ден в разходка до мавзолея, обикаляне на базиликата, параклисите и основата на най-големия християнски кръст в света. И научихме много, оценявайки мястото, гледките и историята на комплекса.

Тази мисъл отново ме връща към Бузлуджа и идеята колко ли би било хубаво тези четиримата чужденци да дойдат в България един ден и да си направим една разходка в Стара планина с опцията да разгледаме паметника на Бузлуджа (законен туризъм), да се насладим на гледките и да си тръгнем научили и изпитали нещо повече.

Бузлуджа не е коледна елха

Някъде чух тази мисъл и тя остана в съзнанието ми – „Бузлуджа не е коледна елха“. Първо си купуваме хубаво коледно дръвче с много клонки и ухаещи игли. После влагаме много мисъл и любов в украсяването му, поставянето на лампичките и коледната звезда. Радваме му се за 2-3 седмици и накрая изхвърляме дръвчето до кофата, приличащо на скелета на коледния дух. Построен с много труд, желание, мисъл и експертиза, паметникът на Бузлуджа е служил някому за нещо преди десетилетия. И сега ние го изхвърляме на боклука, защото му е минало времето? Аз не купувам  живи дръвчета, имам си изкуствено и всяка година ползвам същата украса. Дали дори от чист прагматизъм – не бива да погребваме една толкова високо оценявана сграда с много потенциал.

Но е важно да направим разликата за какъв потенциал говорим – докато някои продължават да гледат на Бузлуджа с умиление и носталгия към комунистическото ни минало, реалността в България е друга днес и смятам, че реставрацията на паметника може да отговори на потребностите на настоящето. Затова може би за Бузлуджа трябва да помислим от икономическа гледна точка – за превръщането му в печеливш туристически обект, или форум за изкуство и история, който е в състояние да върне милионните инвестиции за ремонта му. Според някои реставрацията на монумента ще струва 30 милиона лева. А според Дора Иванова, един млад архитект с амбиция, най-общото му консервиране ще струва около 2,5 милиона лева. Където и да е истината в изчисленията на различните проекти, в света има достатъчно интерес към миналото на държавите от бившия социалистически блок, който всекидневно привлича десетки туристи. А ние все още не сме осъзнали възможността да спечелим от това. Приемете го така – да спрем да мислим за Бузлуджа като за миналото и да опитаме да видим бъдещето, защото мястото е страхотно, а сама по себе си „Чинията“ е и уникален архитектурен паметник.

А защо точно Бузлуджа? Няма ли достатъчно други важни културни и архитектурни паметници, застрашени от разрушаване? Има, разбира се. Всяка година по 30 стари къщи се рушат в Търново, а Старият град в Пловдив не изостава. Къщата на Христо Смирненски е само един пример от старата част на София, който скоро може да изгуби както фасадата, така и достойнството си на културен и архитектурен паметник. Трудно е да се определи на коя сграда трябва да се обърне внимание първо и на коя второ. Но трябва ли да се случи нещо страшно, като подпалването на Тютюневите складове в Пловдив, за да се задвижи реставрацията, консервирането, обезопасяването и охраняването на обектите, които носят българската култура и история?

Жътва е сега... Пейте, робини, 
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, 
в таз робска земя! Ще да загине 
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

„Хаджи Димитър“ – Христо Ботев

-----

Станислава Георгиева е един от авторите на проекта „Генерация Z“. Тя е на 26 години, от София. Учила е в 133-то СОУ „А.С.Пушкин“, а след това в Американския колеж. На 17-годишна възраст заминава за Великобритания, за да завърши последните два класа от гимназията там. Шегува се, че идеята била да се фокусира върху предмети, които са й интересни, а не да прекарва 90 на сто от времето си в „агония с химията и биологията“. Английската система позволява да се учат само по четири предмета през последните 2 години от средното образование – Стаси избира английска литература, география, арт/дизайн и икономика. След гимназията тя записва международен мениджмънт с испански в Плимутския унивеситет, като прекарва третата година от обучението си на обмен в Мадрид, където учи маркетинг и реклама. След завършването на висшето си образование работи в рекламна фирма в Лондон, а след това в PR агенция. Обича да пише. Възнамерява да се върне скоро в България.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Предупредени сте. Носталгия, безразличие или ненавист – независимо от преобладаващите чувства към политическия режим, по времето на който е построен паметникът на връх Хаджи Димитър, тук ще разгледаме важността на монумента като културно наследство.

Бузлуджа: що е то?

Връх Хаджи Димитър, днес по-известен със старото си име Бузлуджа, е популярен поради две причини. Едната е, че през 1868 г. четата на Хаджи Димитър се сражава там срещу турската войска. Четниците са разбити, а по-късно Христо Ботев описва гибелта им в поемата „Хаджи Димитър“.

Другият повод Бузлуджа да изплува в съзнанието ни е заради Дом-паметника на БКП – монументът, издигнат там преди 37 години в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891. Сградата, наподобяваща кораб от вселената на Междузвездни войни и изпреварваща времето, в което е създадена, е издигната с труда на едни от най-добрите български творци за онези години. И въпреки това, тя стои кротко на този старопланински връх, руши се парче по парче и мозайка по мозайка, докато отговорността за зданието се прехвърля от една на друга институция. Да я бъде или да не я бъде тази Бузлуджа? 

„Чинията“ е сред 7-те най-застрашени паметника в Европа

Неслучайно през март „Европа Ностра“, водещо обществено движение за опазване на културно и природно наследство, обяви паметника на Бузлуджа като един от 7-те най-застрашени монумента в Европа.

„Чинията“ бе избрана от екип от специалисти по архитектура, история, археология, реставрация, проектно анализиране и финанси, поставяйки я под един знаменател с историческия център на Виена в Австрия, манастирския комплекс Давид-Гареджа в Грузия, следвизантийските църкви в Москополе и Виткук в Албания, гръцкото сиропиталище Принкипо на Принцовите острови в Турция, казиното Констанца в Румъния и фабриката за лед Гримсби във Великобритания.

„Чинията“ се оценява и от стотици туристи, които прелитат континенти, специално за да я видят. Сградата е затворена в момента, защото е опасна за посетители, което обаче води до неизбежния „незаконен“ туризъм. Любопитният човек не може да бъде спрян от предупредителна табела. Факт е, че няма опасност скелето на Дом-паметника да се срути на този етап, и все пак по-непредпазливите „изследователи“ поемат риск да пострадат, влизайки вътре. Случи ли се инцидент, никой няма да посочи с пръст индивида, който сам е отговорен за постъпката си, а всички ще се обърнем към държавата, която е позволила съществуването на този риск. Но трябва ли да се стигне до там, за да обърнем внимание на паметника на Бузлуджа? Дано отговорът да е „не“.

Какво правят други държави с монументи от вече паднали режими?

Давам примери за това как са постъпили други нации със символите и паметниците на вече несъществуващи в държавите им политически режими, като целта не е те да се сравняват от историческа, политическа или хуманна гледна точка. Просто факти.

След падането на фашизма Германия работи изключително систематично по премахването на нацистките паметници, символи и архитектура. Има няколко случая обаче, в които монументи от времето на нацистка Германия не са унищожени, а са просто преправени с образователна цел. Например бившето седалище на Върховното главно командване на въоръжените сили в Берлин е превърнато в мемориал на германската съпротива. Олимпийският стадион, построен и ползван от Хитлер за възхваляването на фашизма по време на игрите през 1936-а, по-късно е оползотворен с цел честването на еврейски атлети.

Друг пример е един от символите на комунистическа Румъния – днес Палатът на парламента, тогава Дом на народа – също е запазен след демократичните промени през 1989 г. Въпреки скъпото строителство на сградата, буквално отгладувано от обикновените румънци, както и възникналите с промените дебати дали зданието трябва да се събори, държавата взима практичното решение да я запази и използва с административни цели.

Испания на свой ред също премахва всички паметни плочи, знаци и други символи от времето на Франсиско Франко и диктатурата му. Но през 2007 г. е приет закон за „историческа памет“, част от който защитава обекти с архитектурно, художествено или религиозно значение.

Едно от най-противоречивите места в Испания е именно мемориалът „Долината на падналите“, където се намира и гробът на Франко. Също така там са погребани над 30 000 военни и от двете страни на гражданската война. И все пак този паметник привлича стотици туристи. Аз също съм посещавала монумента заедно с колоритна групичка приятели, състояща се от англичанка, французойка, финландка и един наполовина-италианец наполовина-южноафриканец. На един час от Мадрид петимата прекарахме почти цял ден в разходка до мавзолея, обикаляне на базиликата, параклисите и основата на най-големия християнски кръст в света. И научихме много, оценявайки мястото, гледките и историята на комплекса.

Тази мисъл отново ме връща към Бузлуджа и идеята колко ли би било хубаво тези четиримата чужденци да дойдат в България един ден и да си направим една разходка в Стара планина с опцията да разгледаме паметника на Бузлуджа (законен туризъм), да се насладим на гледките и да си тръгнем научили и изпитали нещо повече.

Бузлуджа не е коледна елха

Някъде чух тази мисъл и тя остана в съзнанието ми – „Бузлуджа не е коледна елха“. Първо си купуваме хубаво коледно дръвче с много клонки и ухаещи игли. После влагаме много мисъл и любов в украсяването му, поставянето на лампичките и коледната звезда. Радваме му се за 2-3 седмици и накрая изхвърляме дръвчето до кофата, приличащо на скелета на коледния дух. Построен с много труд, желание, мисъл и експертиза, паметникът на Бузлуджа е служил някому за нещо преди десетилетия. И сега ние го изхвърляме на боклука, защото му е минало времето? Аз не купувам  живи дръвчета, имам си изкуствено и всяка година ползвам същата украса. Дали дори от чист прагматизъм – не бива да погребваме една толкова високо оценявана сграда с много потенциал.

Но е важно да направим разликата за какъв потенциал говорим – докато някои продължават да гледат на Бузлуджа с умиление и носталгия към комунистическото ни минало, реалността в България е друга днес и смятам, че реставрацията на паметника може да отговори на потребностите на настоящето. Затова може би за Бузлуджа трябва да помислим от икономическа гледна точка – за превръщането му в печеливш туристически обект, или форум за изкуство и история, който е в състояние да върне милионните инвестиции за ремонта му. Според някои реставрацията на монумента ще струва 30 милиона лева. А според Дора Иванова, един млад архитект с амбиция, най-общото му консервиране ще струва около 2,5 милиона лева. Където и да е истината в изчисленията на различните проекти, в света има достатъчно интерес към миналото на държавите от бившия социалистически блок, който всекидневно привлича десетки туристи. А ние все още не сме осъзнали възможността да спечелим от това. Приемете го така – да спрем да мислим за Бузлуджа като за миналото и да опитаме да видим бъдещето, защото мястото е страхотно, а сама по себе си „Чинията“ е и уникален архитектурен паметник.

А защо точно Бузлуджа? Няма ли достатъчно други важни културни и архитектурни паметници, застрашени от разрушаване? Има, разбира се. Всяка година по 30 стари къщи се рушат в Търново, а Старият град в Пловдив не изостава. Къщата на Христо Смирненски е само един пример от старата част на София, който скоро може да изгуби както фасадата, така и достойнството си на културен и архитектурен паметник. Трудно е да се определи на коя сграда трябва да се обърне внимание първо и на коя второ. Но трябва ли да се случи нещо страшно, като подпалването на Тютюневите складове в Пловдив, за да се задвижи реставрацията, консервирането, обезопасяването и охраняването на обектите, които носят българската култура и история?

Жътва е сега... Пейте, робини, 
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, 
в таз робска земя! Ще да загине 
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

„Хаджи Димитър“ – Христо Ботев

-----

Станислава Георгиева е един от авторите на проекта „Генерация Z“. Тя е на 26 години, от София. Учила е в 133-то СОУ „А.С.Пушкин“, а след това в Американския колеж. На 17-годишна възраст заминава за Великобритания, за да завърши последните два класа от гимназията там. Шегува се, че идеята била да се фокусира върху предмети, които са й интересни, а не да прекарва 90 на сто от времето си в „агония с химията и биологията“. Английската система позволява да се учат само по четири предмета през последните 2 години от средното образование – Стаси избира английска литература, география, арт/дизайн и икономика. След гимназията тя записва международен мениджмънт с испански в Плимутския унивеситет, като прекарва третата година от обучението си на обмен в Мадрид, където учи маркетинг и реклама. След завършването на висшето си образование работи в рекламна фирма в Лондон, а след това в PR агенция. Обича да пише. Възнамерява да се върне скоро в България.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Не знам що, ама много хора

Не знам що, ама много хора имат държата за някаква абстрактна каца бед дъно.
Ех, не е така.
Кацата се пълни от данъците на фирмите и данъците на физическите лица.

Ако някой иска да прави скъпи реставрации, то да си осигури собствено финансиране. Аз определено не искам данъците които плащам (колкото и малки да са те на фона на голямата обща каца) да бъдат разпилямани и размивани за такива фетиши от онова време, м което съм живял и от което имам предимно негативни спомени по отношение на бедностпра
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

... по отношение на бедност,

... по отношение на бедност, липса на свободи и ужасното равенство, при което комунистите и техните деца бяха доста "по-равни"

Манипулацийка!

Първо, този дом-паметник не е измислен от български архитект, а е откраднат, чинията е копие на една футуристична американска църква.
Второ, събрали се червените зарази от няколко бивши соц. страни, барабар с няколко агента за влияние като Юлия Кръстева от запада и направили класация за "ценни" паметници...
Ай сиктир!
Artur Schopenberg's picture
Artur Schopenberg
Schopenberg

Рставрация на тази лудост е лицемерие

Бих казал - престъпление. Мнението на "Стаси" е миловидно от вида "Не, кажете честно, соцът си имаше ползи, нали?". Което превръща тезата ѝ, волно или не, в реабилитация на един престъпен режим, който в никакъв случай не е заченат на Бузлуджа. Просто е кражба на история от наследниците на следвоенните марионетки-мародери-слуги на съветската окупация до 1989-та г.

Преди Бузлуджа имаме да постигнем помирение-прошка-реабилитация на истината. По примера на изброените в статията народи. В България все още ретроградни, парламентарно представени дори, прослойки си служат със и служат на Голямата Съветска Лъжа. Лъжа чийто смаляващ се, но нагъл пропагандатор днес е президентът Путин и решетниковите му бойни групи у нас. Когато приложим закона за престъпното управление на БКП изцяло и постигнем национално съгласие по въпроса, можем да се заемем с паметниците.

Като първо премахнем унизителните за националното ни достойнство паметници на Окупатора. Любимата на поколения властници сила, превърнала ги от неграмотни, криминални престъпници в управляващи завладяната земя. Съветската армия е престъпен агресор унищожил цвета на българската нация и обрекъл я на отвратително съществуване в страх и лъжа. Срамно е паметниците ѝ да съществуват у нас и днес.

Ако успеем и чинията на Бузлуджа е все още интересна, ще помислим.

В България е традиция да се рушат паметници.

От славните времена на първата железница, строена с чакъл от древните столици, та до оправданието на хулиганските простотии на асенчагеновците.

А когато паметниците не се рушат активно, се оставят сами да паднат.

Затова не е изненада лайняният хал на държавата - който не си помни историята, я повтаря, което у нас се изразява в перманентно ровичкане в калта.

Нямам нищо против

Срещу момиченцето, но тя няма как да знае с какво се свързва не Бузлуджа, а мастодонта издигнат там. Аз си спомням, как трябваше да купуваме едни марки за да се финансира строителството му, а сега да плащаме и да го реставрират. И то само защото била някаква уникална сграда по форма и размер. На някой дали му е хрумнало да реставрира уникалната и още по-голяма сграда, построена като база за изстрелване на ракетите Фау 2 към Лондон и която се руши "парче по парче" някъде в западна Франция?
anelia mileva's picture
anelia mileva
anelia mileva

В духа на дадените примери,

В духа на дадените примери, реставрираният Бузлуджански комплекс трябва да стане мемориал/музей на престъпленията на комунизма. А реставрацията да бъде заплатена от червените олигарси и чадата на"великите " ни комунистически ръководители.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?