Навярно повечето млади хора сме присъствали на разгорещен разговор, в който яростно се критикува “днешната младеж“ за всичко, което тя прави или пък по-възрастните си мислят, че представлява. В края на разговора се досещат, че и вие сте млад човек и уточняват, че сте “нашето дете“ и сте най-прекрасното същество на Земята, затова и ви изключват от групата на “днешната младеж“. Не се притеснявайте, вие не сте остарели или преждевременно помъдрели млади хора. Вие сте такива, каквито сте и също сте част от младежта.

Ако пък вече сте родител или имате и внуци, замислете се какво да говорите за младите, след като вие сте ги отгледали. Ще смекчите тона, обзалагам се. След това, ще прехвърлите вината на интернет и смартфоните, които вие сами купувате специално за тях. Някъде измежду виновниците се промъква и държавата, въпреки че изразът “липсват първите седем години“ я изключва като главен заподозрян.

През последните седмици младите и малките деца бяха обсъждани и обливани с негативни коментари най-вече по два повода - заради партито, организирано след Европейския младежки форум и заради снимката на двете момченца на стадиона, изрисувани с нацистки знаци.

Българите бяха толкова погълнати от обсъждането в социалните мрежи на тези два „скандала“, че това достигна и до ушите и очите на най-различни чуждестранни медии и граждани на ЕС. Докато младежите от форума вече са зрели и могат да си поемат отговорността за случващото се, то подобно изказване е неприложимо за децата с нацистки символи по себе си. Естествено, че не са виновни те, а родителите им и общността, в която “виреят“.

Тук, обаче, не става дума за левскари, цесекари и слависти, а за част от младежта в България, която нито има добър пример пред себе си, нито сама може да бъде такъв. Казвам част, защото това не е единственото лице на българската днешна младеж. Но хвалби по адрес на другото лице на младежта в България няма.

Онези, другите младежи, които всеки ден се борят за развитие в сферата си и успяват, остават в сянка. Техните трудности и успехи са като „всяко чудо за 3 дни“ в масовото съзнание. Да, този тип хора се борят с проблемите, които им създава обикалящата ги среда, но те не стават за повод за омраза към държавата и озлобление към живота в България – т.е. не стават за хейт. И затова не са и важни.

Най-тъжното в тази реалност е, че такива хора, за жалост, не успяват да бъдат пример за останалите млади, такава възможност не им се предоставя и често малцина узнават за тях. Те са единствените, които могат да подобрят положението с “днешната младеж“ в България, ако изобщо са тук.

Така младите са групирани, поставени са им етикети. Те не могат да бъдат други освен:

А) Млади, необразовани и неработещи

Б) Неучащи студенти, клиенти на Студентски град в София

В) Нехаещи за България предатели в чужбина

Г) Нехранимайковци с много връзки

Д) Образовани, ама без бъдеще

Естествено, категориите се припокриват често. Можеш да се окажеш например неучащ телефонист, ламптящ за пари вместо образование или пък връзкар в чужбина. Не ми е ясно къде е изворът на подобно отношение, но знам, че тази рамка на мислене се възпроизвежда от всички на всички равнища, дори и от нас младите. Парадоксалното е, че ние младите сме оправдание за почти всичко. Чрез нас можеш да критикуваш държавата, ЕС, чуждестранните университети, работодателите, съседката с готината кола и дядото, който вика полиция за всяко домашно парти. Само за добър пример не ставаме, затова си избийте от главата масовото отрицание “днешната младеж“ и започнете да ни разбирате като отделни личности, които всеки ден правят избор какви искат да бъдат.

...

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".