Барман, зареди ми още едно уиски

Преди няколко седмици за пръв път ми се наложи да отида до бармана в една хубава кръчма в Загреб и да му кажа:

"Извинявай, можеш ли да ми сложиш цигарите да се зареждат?"

Беше в края на работното време и той, пълничък и брадат ухилен хърватин, вдигна поглед и ме погледна леко объркано. После видя устройството в ръката ми и се ухили.

"Само да не започнат да ми искат да им зареждам уискито", вика.

Аз също се хиля и се връщам на масата. Там ме чакат бира и приятели, така че бързо забравих майтапа, но сега се сетих…

И не, споко, няма да ви рекламирам новите "бездимни" (бабината ти трънкина) цигари. Нито ще навлизам в дългата тема за умните очила, умните очила на Google, които се провалиха, тези на Apple, които тепърва ще се провалят… Преносимите технологии са тук, засега стават предимно за мерене на крачки и пулс, но нещата ще стават по-добри.

Фактът, че след десетилетие вероятно ще носим не едно или две, а 10 различни устройства, които ще трябва да връчваме на бармана, за да свърже в електрическата мрежа, е само върхът на айсберга.

Ако се чувствате лудитски и си мислите: "Аз няма да се вържа на това, ще си остана аналогов", да ви питам - имате ли смартфон? Да? Ама за какво ви е? Преди 10 години всякакви хора разправяха, че смартфонът е ненужна модерна джаджа. Телефоните били само за разговори, представете си. Днес обаче са стандарт.

Така ще бъде скоро и с умните очила, дрехи, бутилки за уиски (такива вече има, наистина)… Отклонявам се.

Проблемът не е в това, че ще сме овързани с кабели и половината от всекидневието си ще прекарваме в търсене на контакт - и за това има решение, като безжичното зареждане например.

Проблемът е в следващата стъпка на нашето разкачане от реалността, а тя се крие във вълшебните буквички VR. Виртуалната реалност, и то не тази с огромните и безобразно скъпи очила, които се клатят на главата ни. Макар че инцидентите със световния феномен Pokemon Go показаха, че дори уж меката "добавена реалност" (AR, augmented reality) може да бъде опасна.

Говоря за все още фантастичното "пълно потапяне", или влизане в Матрицата, или каквато друга филмова препратка ви харесва. То вече не е толкова фантастично, между другото.

"Пълното потапяне" означава да нямаш никакво усещане за реалния свят и представлява пълно осъзнаване на виртуалната реалност. Сетивата ни са облъчени само от компютърен сигнал, в очите ни, ушите, по кожата и през носа ни влизат само единици и нули.

А каква е връзката между зареждането на цигарите и "гмуркането" във виртуалната реалност? На пръв поглед само това, че пъхаме един кабел на неочаквани места… 

Подозирам, че много от вас са се сблъскали с компютри от ранна възраст и са минали периода на "зомбиране", пък и са го преодолели успешно. Но си спомнете колко е трудно, и то когато все пак гледаме екран и около него реалният свят все пак се движи. Сега си представете същият казус, но без никакъв досег до аналоговата действителност.

Не може да се отрече, че реалният ни свят постоянно ни мотивира да се заобикаляме с технологии, които притъпяват усещанията ни. По-лесно е да затвориш очи и да не гледаш мръсотията в българските градове, а да ловиш покемони или да не се тормозиш с международното положение, а да трепеш орки в World of Warcraft... и това са вече стари примери.

При едно пълно потапяне на виртуалната реалност ще можем не просто да влизаме, а и пълноценно да живеем в свят по наш вкус и предпочитания.

Упорито си копаем проход, през който да избягаме от всичко грозно и да се заобиколим с шарена графика, уиски и цигари на батерии, докато реалността гние щастливо около нас.

Разбира се, ако спазваме старото правило, че технологиите трябва да се употребяват, а не да ни употребяват, всичко ще е наред. 

Но засега как се справяме?

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“