Отговорът от европейските институции кога България ще влезе в чакалнята за еврото и Европейския банков съюз няма да дойде по-рано от края на тази или началото на следващата година. Това прогнозира Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски", в интервю за Радио "Фокус”.

Той смята, че ако България влезе в "чакалнята", престоят й там ще бъде между 7 години, колкото е на Естония, и 11 години, колкото е най-дългият.

Преди ден премиерът Бойко Борисов представи на заседание на Съвета на министрите от 19-те страни в еврозоната - Еврогрупата, кандидатурата на България за присъединяване към т.нар. "чакалнята" или Механизма на обменните курсове (ЕRM II). По думите на Борисов България иска да влезе в Банковия съюз и чакалнята в един ден и настоява за твърда дата. Официално документите за кандидатстване в ERM II и Банковия съюз ще бъдат внесени на 12 юли от министъра на финансите Владислав Горанов. 

През април т.г. Европейската централна банка и Европейската комисия поставиха ново условие, за да допуснат България в ERM II - присъединяване към Банковия съюз. Но още през юли 2014 г. парламентарно представените тогава политически сили се споразумяха на среща при президента Росен Плевнелиев България да кандидатства за влизане в европейския банков съюз заради случилото се с Корпоративна търговска банка (КТБ), затворила през юни с.г. Въпреки това до ден днешен документи не бяха подадени. 

В интервюто Красен Станчев потвърждава, че влизането в Банковия съюз е условие за влизане в чакалнята на еврозоната.

Проблемът с това условие е всъщност проблемът 2014 г., който членовете на Еврозоната не знаят как да решат. И това е проблемът с КТБ. Проблемът с КТБ не е само проблем на банковия надзор в България, той е проблем на цялата политическа система, включително с участието на прокуратурата и на политици в нападение срещу банката. Такъв проблем никой не знае как да го реши. И затова, защото никой не знае как да го реши, се появява това условие, казва Станчев.

Аз не смятам, че БНБ в лицето на Калин Христов (подуправител, шеф на управление "Емисионно", което е де факто валутният борд в България - б.р.) беше неправа тогава, когато възрази срещу това условие (членство в Банковия съюз - б.р.), казва Красен Станчев. Но така или иначе условието стои и то е поради тази причина, че не знаят как да се справят с подобни случаи като КТБ и няма никакви гаранции, че те няма да се повторят, добавя той.

Според него една от причините за съпротивата на БНБ и правителството срещу подобно членство е, че няма гаранции, че Европейският банков надзор не може да бъде субективен. И второто, което е по-важно, тогава, когато страната влезе в този Банков съюз и съответно действа надзор, но не е член на т.нар. чакалня или на еврозоната, то тогава възниква проблем с изпълнението на предписанията на Европейския банков надзор, смята Красен Станчев.

Той отбелязва, че българските банки ще имат определени ползи от Банковия съюз - ще "спестяват определени ресурси по изпълнението на различни прегледи, комитети, отчети и т.н." А потребителите ще спечелят "известна увереност в онова, което се случва в българската банкова система".  

Въпреки това Красен Станчев препоръчва на потребителите сами да се ориентират в това кои банки са добри, как работят, което не се е случило с КТБ и доста хора повярвали на не особено разумната лихвена политика по депозитите на КТБ.

Проектът АЕЦ "Белене" може да повлияе на процеса по присъединяване на България към еврото, става ясно от интервюто на Станчев. 

"Онова, което може да се случи при започване на такъв проект, е взимане на голям държавен заем, който влошава общия кредитен рейтинг на страната. Това не е изключение само за България...Трябва да се чака, за да се види какво ще бъде поведението на публичните финанси, какво ще бъде движението на кредитния рейтинг - нагоре или надолу и т.н. Т.е. няма да ускори процеса в никакъв случай", казва икономистът.