Този текст е създаден от един от авторите ни по проект „Генерация Z“ като отговор на материала „Пеевски и Тръмп? Клишета, с които ни плашат...“, написан от друг млад автор Константин Туманов. Верни на принципа си, че свободата на изразяване е едно от основните човешки права, ви представяме две (почти) противоположни гледни точки по една и съща тема. Защото вярваме, че някъде в спора и в сблъсъка на различните мнения ще се роди истината за поколението, което съвсем скоро предстои да поеме в ръцете си бъдещето ни. А нашите читатели ще успеят да видят как мислят младите хора в България.

***

Чета текста на колегата Туманов и се чудя - на базата на какво двама души с иначе близка биография развиват толкова различен поглед върху света?

Според него клишетата са отблъскващи. А мен ме притеснява, че са твърде привлекателни, особено ако ги маскираш добре.

Клишетата станаха водещи в политическия дискурс и по света, и у нас. От "Америка на първо място", до "България над всичко", през "Ще построя стена на границата с Мексико" и "Истанбулската конвенция ще узакони джендърите", до "Винаги съм бил на мнение, че хората трябва да са напълно наясно кои са реалните собственици на вестниците, интернет сайтовете, радиата и телевизиите…"

Политиците открай време общуват с избирателите си с клишета. Това е донякъде неизбежно - хилядите послания на една партия се дестилират във всяка кампания в няколко ключови фрази, които и самите политици рядко знаят какво значат. Общуването с клишета е лесно. То е разбираемо, ясно, просто и обикновено... безрезултатно. Освен че носи гласове в урните.

Но това е и целта на политическата кампания, не на общуването. Целта на общуването е да се постигне разбиране между две страни. А такова липсва.

Последният цитат по-горе е на Делян Пеевски. Репликата съпровождаше новия му законопроект за собствеността на медиите, чиято ефективност ще е кажи-речи нулева.

Клишето "Кой?" отдавна не е въпрос за това кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС. Или пък кой стои зад блестящата му кариера на политик бизнесмен. Защо? Защото знаем отговорите и на двата въпроса от години. Те нямат никакво значение.

"Кой" е клише, да - и също като другите по-горе, не обяснява нищо. "Кой" просто ни казва, че има няКОЙ, който не иска ние да живеем като нормални хора. Който не иска в България да има свобода на медиите. Който не се интересува, че потъваме по този показател от години - факт, който за жалост вече се превърна в клише.

Сравнението между Тръмп и Пеевски е забавно и не съвсем непривлекателно. Трудно се преценява за кого е комплимент и за кого - обида. Факт е, че някои медии и някои политици - по ирония на съдбата десни у нас и леви в САЩ - превърнаха тези имена в клишета, в олицетворение на злото, когато за всеки със здрав разум е ясно, че никога няма един злодей, който да стои зад всичко, освен в криминалните романи с меки корици.

И в някои медии това се казва от години – че Пеевски е пример как ни „действа“ държавата, че Тръмп е просто олицетворение на американското отвращение към политическите елити. Че всички се връзваме на грозотията във витрината и забравяме, че манекените не се редят сами.

Но кой ти слуша - далеч по-лесно е да слушаш клишета и псевдофакти.

Като например твърдението, че Тръмп е осъществил голям външнополитически пробив, като се е срещнал с Ким Чен Ун. Това е като да заявиш, че Бойко Борисов е преборил дъжда, защото, като е пристигнал на морето, е спряло да вали. Северна Корея от години знае, че е на ръба и трябва да спре да си играе с нервите на Запада. Това, че първата стъпка диктаторът Ким направи по време на мандата на Тръмп, не е по никакъв начин негов успех.

Друга теза, с която Тръмп ни замеря - как безработицата паднала до рекордно ниски нива след година и малко в неговия мандат. Е да де, ама безработицата в САЩ пада плавно от вече 78 месеца - 6 години и половина. Спадът започва в първия мандат на Обама и продължава и през всички години на втория му.

А тезата, че била спаднала безработицата при чернокожите? Точно месец след като Тръмп се похвали с това, се оказа, че тя пак е скочила.

Фактът, че когато пада безработицата, се вдигат заплатите, е проста икономическа истина - компаниите знаят, че работниците имат избор на пазара, и се борят да ги задържат. Но всичко това отново по никакъв начин не е и няма как да е заслуга на Тръмп. Единственото, с което той може да се похвали, е, че засега не е успял да спре икономическия растеж, който започна при Обама.

И още нещо - Тръмп не допуска грешки. Тръмп всекидневно предизвиква катастрофи - и благодарение на американската система за контрол на държавния глава, която е заложена от десетилетия, светът още не е понесъл сериозен удар от тези катастрофи.

Пеевски не е просто клише, зад което стои една тъмна и мистична фигура, виновна за всичките несгоди на българина. Пеевски е народен представител, медиен олигарх и един от множеството инструменти на един порочен модел. Модел, който иска на нас да ни пука по-малко, да знаем по-малко и да сме готови да преглътнем повече утре, отколкото сме способни да понесем днес - повече наглост, повече кражби, повече корупция, повече шуробаджанащина, повече омраза. Да ги гълтаме, докато не стане всеки от нас един Пеевски - тлъст, известен в своята глава, популярен в своето село... И доволен.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".