Те не вярват, че няма чума по животните, и са сигурни, че властите ги лъжат. Не вярват, че дори и да има чума, единственото решение е умъртвяването на заразените животни, за да не стане по-лошо. Не вярват, че ако това не бъде направено, идва нещо много по-страшно. Но те не вярват, защото са убедени, че нарочно ги плашат, за да им вземат нещо.

Те обаче сме ние. Случаят със заразените животни в Странджа показа нагледно как се живее в недоверие – когато никой на никого не вярва.

Ние не вярваме, че заразата се появява при занижен контрол на търговията с животни, а не е непременно заговор на зли и чужди сили. Не вярваме на властите, когато предприемат предвидените от закона мерки, защото сме сигурни, че крайната им цел е да ни вземат всичко. Не вярваме на медиите, когато ни съобщават, че подобни зарази е имало и в други страни, където също са умъртвили огромен брой животни. Не вярваме на специалистите, които са учили дълги години, за да могат да проведат изследванията и да установят истината – има зараза.

На никого и на нищо не вярваме

Така се озовахме в сцена на абсурда. Въпроса дали има или няма чума го превърнахме в политически спор – едни казват, че има; но други твърдят, че няма. Спазването на законовите изисквания го превърнахме в разменна монета – днес ще я караме по закон (т.е. ще умъртвяваме животни), но утре ще я караме по така, а пък вдругиден хептен онака. Доказани с векове медицински практики ги превърнахме в тема за медийни дебати – а защо да не решаваме с есемеси съдбата на козичките? Един колега предложи направо с талончета – търкаш и ако ти се паднат три козички, хайванчето на баба Дора ще живее, ако не ти се паднат...

Тази лудница е най-благодатната среда за разпространение на лъжи – днес ги наричаме фалшиви новини.

„ЕС измисли чумата, за да си убием животните“

Може да не е ясно откъде идва този извод, но пък, като се замислим, няма друго обяснение – нали всички останали ни лъжат, значи и ЕС иска всички да умрем. Те посегнаха на шкембе чорбата, че на козата на баба Дора няма да посегнат...

„Обезлюдяват нарочно Странджа, за да заселят бежанци“

Отдавна го подозирахме, нали? Нищо че кьорав бежанец не сме виждали от две години насам. Нищо че в Странджа комунистите не успяха с един куп привилегии изобщо да заселят някого трайно...

„Самолети от Германия карат по 300 бежанци на ден“

Само на телевизора сме виждали самолет, който може да побере толкова хора, но на съседа шурето го е видял в Безмер. Пише го и в интернет...

Накрая се наложи лично вицепремиерът Красимир Каракачанов да опровергава фалшивите новини – да информира, че бежански натиск вече няма и че всичко това са глупости. Симпатичното в тази история е, че именно на тези, които побъркват в последните години хората с фалшиви заплахи, сега им се налага да ги опровергават. Сериозното в тази история обаче е друго:

Не можем да вървим напред без доверие

Краткосрочно тази ситуация е изключително удобна за управляващи и опозиция. Първите никой няма да ги пита защо им е толкова важно спешно да вземат от бездимните цигари едни пари в бюджета, след като на следващия ден опрощават много повече на един от любимите бизнесмени на властта. Вторите пък никой няма да ги пита защо говорят абсолютни глупости и влизат с популистките бутонки във всяка една тема.

Затова първо премахнаха политическите дебати, след това наводниха администрацията с безгласни букви, стимулираха превръщането на медиите в профански машини за страх, изолираха всеки опит за мислене и се настаниха в удобството на недоверието. На никого вече не му пукаше какво ще става, важното е днес да закърпим положението. Удобно им е, нали?

И точно затова на никого от властта не му мина през акъла, че дължи на хората предварителна информация, някакво обяснение, успокоение дори. Тези неща са излишни, когато плуваш в удобството на всеобщото недоверие.

Скоро обаче ще разберат, че изобщо не им е удобно. Защото в условия на недоверие не могат да направят абсолютно нищо. Когато няма доверие, една сравнително рутинна акция по овладяване на зараза се превърна в минимакедонско въстание. Добре, че Онзи горе засега ни спестява наистина сериозни кризи.