Ще простят ли българите „русофилията“ на ГЕРБ?

Общественият живот в България като че ли е обречен на вечния сблъсък между „русофили” и „русофоби”. Мнозина твърдят, че с напрежението по тази ос би трябвало да се спре, защото е анахронизъм и от него българите нямат никаква полза. Напротив – в този сблъсък се губи много обществена енергия, включително финансов и икономически ресурс, като всичко това би могло да се използва за далеч по-градивни инициативи.

За съжаление обаче фактите са други. Цялата история на Третата българска държава е била белязана от този сблъсък, който не е нищо друго освен проекция на интересите на Запада и Изтока. Това се забелязва особено силно през последните няколко години, когато студената война като че ли се възроди, а фронтът този път минава точно през нашия регион.

Очевидно е, че българският народ никога няма да бъде оставен да се развива само и единствено според своите собствени интереси, нужди и идеи. В нашия политически живот винаги ще има сериозна намеса отвън. Тази констатация е доста тъжна, но фактите са такива. Политиката, както е известно, е изкуство на възможното, а не на желаното.

Каква би трябвало да е политиката на България в тази сложна обстановка е отделна тема. Интересно е обаче да се проследи как се променяха обществените настроения в годините на прехода по линията „русофили–русофоби”. Защото това е един от най-важните фактори за влиянието, което има една или друга партия.

Решително предимство

В началото на прехода „русофилските” партии имаха решително предимство. В първите избори за Велико народно събрание през 1990 г. БСП спечели 211 мандата. За нея гласуваха 2 886 363 избиратели. СДС спечели 144 мандата и бе подкрепен от 2 216 127 души.

На следващите парламентарни избори през 1991 г. обаче картината се промени. На тези избори СДС бе подкрепен от 1 903 567 избиратели и спечели 110 мандата. БСП взе 1 836 050 гласа и 106 мандата. Към „западните” гласове би трябвало да се прибавят и тези на СДС-център и СДС-либерали, които останаха извън парламента. Първите взеха 177 295 гласа, а вторите – 155 902 гласа.

На парламентарните избори през 1994 г. „русофилите” направиха реванш. БСП спечели 2 258 212 гласа и 125 мандата в парламента. СДС падна до 1 254 465 гласа и 69 мандата. Към „западните” гласове трябва да се прибавят и тези на Народен съюз, в който влизаха Демократическата партия и БЗНС – 338 427 гласа и 18 мандата.

Съкрушителна победа

През 1997 г. демократичните прозападни сили се обединиха и спечелиха съкрушителна победа – 2 223 714 гласа и 137 мандата. А БСП в рамките на Демократичната левица получи едва 939 308 гласа и 58 мандата.

През 2001 г. НДСВ събра 1 952 513 гласа и 120 мандата. Към този момент тази партия имаше имидж на „прозападна”.

ОДС взе 830 338 гласа и 51 мандата. Създадените две „ментета” на царската партия - коалиция „Симеон II” и „Национално обединение за цар Симеон Втори“ отнеха съответно 157 141 гласа и 77 671 гласа. БСП в рамките на „Коалиция за България” получи 783 372 гласа и 48 мандата.

През 2005 г. БСП имаше 1 129 196 гласа и 82 мандата в парламента. НДСВ взе 725 314 гласа и 53 мандата в парламента. До голяма степен този добър резултат се дължеше на факта, че лидерът на партията Симеон Сакскобургготски потвърди имиджа си на „прозападен” политик, заявявайки, че няма да влиза в коалиция с БСП.

Останалите „русофобски” партии се представиха скромно. ДСБ събра 234 788 гласа и 17 мандата. ОДС – 280 323 гласа и 20 мандата. Българският народен съюз получи 189 268 гласа и 13 мандата, но в него вече влизаше и ВМРО, която се оказа по-скоро „русофилска”.

Нова звезда

На тези избори изгря звездата на „Атака” – партия, която по всичко личи, не е просто русофилски, а изцяло руски проект, създаден да лобира за интересите на Москва у нас. „Атака” взе 296 848 гласа и 21 мандата.

През 2009 г. на пропорционалните избори. ГЕРБ получи 1 678 641 гласа. В парламента партията на Бойко Борисов имаше 91 пропорционални мандата и още 26 мажоритарни. Към този момент Борисов и компания бяха с непоклатима евроатлантическа ориентация в очите на обществото.

БСП в рамките на „Коалиция за България” събра 748 147 гласа и 40 пропорционални мандата. „Атака” получи 395 733 гласа и 21 пропорционални мандата. Другата прозападна формация „Синята коалиция” имаше 285 662 гласа и 15 пропорционални мандата.

Частичен реванш

През 2013 г. „русофилите” взеха частичен реванш. БСП в рамките на „Коалиция за България” получи 942 541 гласа и 84 мандата в парламента. „Атака“ – 258 481 гласа и 23 мандата.

ГЕРБ спечели 1 081 605 гласа и 97 мандата. Останалите „прозападни” партии не влязоха в парламента. СДС имаше 48 681 гласа, ДСБ – 103 638, а новопоявилата се ДБГ – 115 190.

През 2014 г. ГЕРБ взе 1 072 491 гласа и имаше 84 мандата. Реформаторският блок получи 291 806 гласа и 23 мандата. „Русофилските” партии обаче също се представиха сравнително добре: БСП – 505 527 гласа, 39 мандата; „Атака“ – 148 262 гласа, 11 мандата; отцепилата се от БСП АБВ – 136 223 гласа, 11 мандата. В особено положение бе появилият се тогава Патриотичен фронт. Той спечели 239 101 гласа и 19 мандата. Съставна част от него бе „русофилската” ВМРО, докато другата партия НФСБ е по-скоро „прозападна”.

На последните парламентарни избори „русофобите” също се представиха по-добре. ГЕРБ взе 1 147 292 гласа и 95 мандата. „Нова република“ събра 86 984 гласа, „Да, България” – 101 177 гласа, Реформаторски блок – 107 407 гласа, но и трите партии не влязоха в парламента.

БСП събра 955 490 гласа и 80 мандата. „Обединени патриоти” имат 318 513 гласа, като две трети от тази коалиция са „русофилските” „Атака” и ВМРО. Тя има 27 депутати.

Хем на Запад, хем с Путин

В тази кратка ретроспекция не са посочени резултатите на ДПС, тъй като не е много ясно тази партия към кои точно трябва да бъде причислена. От една страна, представителите на движението обикновено са последователни евроатлантици. Те доказаха това включително с факта, че бяха единствените в този парламент, които гласуваха против рестартирането на АЕЦ „Белене”. От друга страна обаче, ДПС винаги е било готово на коалиция с БСП, а напоследък почетният му председател Ахмед Доган е доста благосклонен към Русия и режима на Владимир Путин.

Тенденцията на изборните резултати е ясна. След като през първите 7 години на прехода обществото се колебаеше в своя избор, то от 1997 г. насам то е по-скоро с прозападна ориентация. И печеливши са онези партии, които съумеят да докажат своята евроатлантическа принадлежност. Особено показателна в това отношение е политическата съдба на НДСВ. Симеон успя да накара хората да забравят лъжите му за 800-те дни и почтеност във всичко, като им заяви, че няма да влиза в коалиция с БСП. Когато обаче излъга и за това, то партията НДСВ бе пратена от българите в историята.

Показателни са и резултатите от последните избори. На тях в последния момент ГЕРБ добави към реалния си резултат около 300 хил. гласа. Това се случи, след като лидерката на БСП Корнелия Нинова обясни колко много ни е отнела демокрацията и декларира, че ако стане премиер, ще работи за отпадане на санкциите срещу Русия. Голяма част от прозападно ориентираните българи се притесниха от тези изявления на Нинова, тъй като към този момент според социологическите проучвания ГЕРБ и БСП бяха с близки резултати. И възможността Нинова да стане премиер беше съвсем реална. Тези избиратели се активизираха и подкрепиха ГЕРБ – единствената прозападна партия, за която бе сигурно, че влиза в парламента.

Презрение срещу унижение

През последните няколко месеца обаче ГЕРБ доста сериозно накърни евроатлантическия си имидж. Борисов отказа да изгони руски дипломати заради случая „Скрипал” и рестартира АЕЦ „Белене”. Освен това посети Москва, където унизи цяла България с извиненията, поднесени лично на Путин за това, че сме били лоялни членове на ЕС и по тази причина не сме довършили „Южен поток”. Още по-неприятното е, че за цялото си унижение – лично и национално – Борисов получи от Кремъл презрение. Или в най-добрия случай снизхождение.

В този смисъл какво ще се случи на следващите парламентарни избори е твърде важен въпрос. Те не просто ще решат кой ще управлява България. А и ще покажат каква е степента на търпимост на българите към „русофилските” завои на „русофобските” партии. Досега, както стана ясно, българският избирател не прощаваше подобни извъртания.

Ако се вярва на социолозите, поведението на Борисов не се отразява особено на неговата популярност. В случай че неговите врътки не повлияят особено на изборния резултат на ГЕРБ, това би могло да означава, че Борисов продължава да е ненадминат виртуоз в популистичното флиртуване с електората. Разбира се, има и друг фактор – към този момент ГЕРБ просто нямат силна прозападна алтернатива.

Друго обяснение

Би могло да има обаче и друго обяснение – че българите вече са по-толерантни към „русофилията”. И също както през 90-те години на XX в. са разколебани в своя цивилизационен избор, направен категорично през 1997 г.

Въобще следващите парламентарни избори, за които не е изключено да са скоро, се очертават като твърде важен тест не само за българската демокрация, но и за геополитическата ориентация на страната ни. В настоящия парламент всички политици се обявяват срещу т.нар. Европа на две скорости. Но същите тези политици не просто не държат България на първа европейска скорост, а понякога направо дърпат ръчната спирачка. Включително с поведението си спрямо Русия. Въпросът е дали в следващия парламент ще има партии, които не само ще са против „Европа на две скорости”, но и ще работят активно това да не се случва.

---

* Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през юли 2018 г. Още текстове от същия автор можете да прочетете тук.